Пекин се опасява, че търговските сделки на САЩ целят изолация на Китай от света

Търговското примирие между Вашингтон и Пекин може би е в сила засега, но Китай е все по-предпазлив относно случващото се другаде: усилията на САЩ да сключат споразумения, които биха могли да изолират китайските фирми от глобалните вериги за доставки.

Преди крайния срок на 9 юли, американските власти са в дълбоки преговори с основни търговски партньори в Азия и Европа, настоявайки за нови споразумения, които биха включвали ограничения върху китайското съдържание или биха осигурили ангажименти за противодействие на това, което Вашингтон смята за нелоялни търговски практики на Китай.

В първата такава сделка президентът Доналд Тръмп обяви в сряда многоетапно тарифно споразумение с Виетнам. Износът за САЩ от югоизточноазиатската държава ще бъде таксуван с 20% ставка, заяви Тръмп в публикация в социалните медии, като 40% ще се начислява върху всички стоки, считани за претоварени през страната.

Това ще засегне продукти с компоненти от Китай и евентуално други държави, които се пренасят през Виетнам или подлежат само на минимален окончателен монтаж, преди да бъдат изнесени за САЩ. Подходът отразява разпоредбите в съществуващо търговско споразумение на САЩ с Мексико и Канада.

^{Китайският износ за Виетнам се е увеличил рязко | Създавайки излишък от 41 милиарда долара досега тази година}

Въпреки че Тръмп сподели общите контури на споразумението, Белият дом все още не е публикувал допълнителни подробности и част от споразумението може да е в процес на разработка, така че все още не е известно колко вредно може да бъде това за нарастващия износ на Китай за Виетнам. Министерството на търговията на Китай не отговори веднага на искане за коментар.

Индия, друга държава, смятана за близка до сделка, също преговаря за „правила за произход“. Вашингтон иска поне 60% от добавената стойност на даден продукт на местно ниво да се квалифицира като „Произведено в Индия“ и да се възползва от сделката, съобщи Bloomberg News по-рано. Индия е настоявала това да се намали до около 35%.

„Дилемата на Азия, що се отнася до търговската война на Тръмп, е свързана със зависимостта от крайното търсене в САЩ, като същевременно се разчита в голяма степен на добавената стойност на Китай в местното производство“, каза в скорошен доклад Алисия Гарсия Ереро, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в Natixis SA, добавяйки, че Виетнам, Камбоджа и Тайван са сред най-застрашените.

Китай, по-голям търговски партньор от САЩ за повечето азиатски икономики, предупреди за последствия, ако интересите му бъдат застрашени, а външният министър Ван И вероятно е повдигнал този въпрос отново по време на посещението си в Европа тази седмица за разговори в Брюксел, Германия и Франция.

„Китай твърдо се противопоставя на всяка страна, която постига сделка за сметка на китайските интереси в замяна на така наречените намаления на митата“, заяви Министерството на търговията в изявление в събота, повтаряйки по-ранни предупреждения. „Ако това се случи, Китай никога няма да го приеме и ще му се противопостави решително, за да защити своите законни права и интереси.“

Според Bloomberg Economics, споразумението с Виетнам рискува да провокира ответни мерки от страна на Китай.

„Пекин ясно заяви, че ще реагира на сделки, сключени за сметка на китайските интереси, и решението да се съгласи на по-висока мита за стоки, считани за „транспортирани“ през Виетнам, може да попадне в тази категория“, пише Рана Саджеди от Bloomberg Economics в изследователска бележка.

90-дневната пауза на Тръмп върху това, което той нарече „реципрочни“ тарифи за десетки търговски партньори на САЩ, приключва на 9 юли. Освен ако тези страни не постигнат търговски споразумения със САЩ, те биха могли да се изправят пред много по-високи мита.

Някои правителства правят стъпки, за да останат на правилната страна на Вашингтон. Виетнам, Тайланд и Южна Корея въведоха мерки за спиране на пренасочването на стоки през техните страни към САЩ, откакто митата на Тръмп бяха обявени през април.

Южнокорейските митници обявиха мерки срещу трансбордирането, позовавайки се на нарастване на практиката. Президентът на Тайван Лай Чинг-те също сигнализира за проблема и последва с нови правила, изискващи целият износ, насочен към САЩ, да носи правна декларация, че е направен на острова.

Контрол върху износа

Друг проблем за Пекин е дали САЩ биха могли да убедят другите да наложат или затегнат контрола върху износа на високотехнологично оборудване, което би допълнително възпрепятствало усилията на Китай да закупи инструментите, необходими за производството на съвременни полупроводници.

През юни Тайван добави Huawei Technologies Co. и Semiconductor Manufacturing International Corp. към така наречения си списък с юридически лица, като забрани на тайванските фирми да правят бизнес с тях без одобрението на правителството.

Натискът не се ограничава само до Азия. Европа също се намира в деликатна позиция. ЕС е най-голямата дестинация за износ на електрически превозни средства за Китай, а инвестициите от китайски фирми в блока плюс Обединеното кралство достигнаха 10 милиарда евро миналата година, според скорошно проучване на Rhodium Group.

И все пак търговското напрежение нараства. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен наскоро обвини Пекин, че „превръща в оръжие“ редкоземни елементи и магнити и предупреди за рисковете, породени от китайския свръхкапацитет.
Само тази седмица Пекин изглежда отмени част от предстоящите срещи на високо ниво с ЕС и наложи мита от 34.9% на вноса на евроейско бренди, като изключи някои основни марки.

^{Търговският излишък на Китай с ЕС достигна рекорд през май | Износът на стоки за Европа нараства, но вносът на Китай в ЕС се свива}

Пекин е особено загрижен, че ЕС може да се подпише под клаузи, подобни на тези в споразумението на Обединеното кралство със САЩ, които включват ангажименти относно сигурността на веригата за доставки, контрола върху износа и правилата за собственост в сектори като стомана, алуминий и фармацевтика. Въпреки че в формулировката не се споменава Китай, Пекин критикува споразумението в рядко публично изявление, тълкувайки го като пряко предизвикателство, съобщи Financial Times.

„Китай очевидно е загрижен, че ЕС ще приеме същата формулировка, каквато направи Обединеното кралство относно контрола върху износа“, каза Йорг Вутке, партньор в Albright Stonebridge Group във Вашингтон и бивш президент на Търговската камара на ЕС в Китай. „Те настояват ЕС да не прави това, а САЩ настояват ЕС да го направи.“

^{Износът на Китай достигна нов рекорд | Предварителното снабдяване преди американските мита тласка износа над върховете от ерата на пандемията}

Брюксел и Вашингтон се стремят да постигнат някаква форма на споразумение преди 9 юли, когато Вашингтон е готов да наложи 50% тарифа върху почти всички продукти на ЕС. Тъй като европейският износ за САЩ е на стойност повече от два пъти по-голяма от тази за Китай, блокът вижда Вашингтон като по-важен партньор, което дава на САЩ предимство в преговорите.

Изявлението на Китай миналия уикенд е „очевидно насочено изцяло към Брюксел“, каза Хосук Лий-Макияма, директор на Европейския център за международна политическа икономия в Брюксел, който наскоро беше в Пекин за срещи преди срещата на върха ЕС-Китай този месец. „Китай е загрижен за това какво може да се споразумее ЕС със САЩ.“

Дългосрочният риск за Пекин е тези усилия да се обединят в по-широка промяна – не просто водена от САЩ кампания за ограничаване на китайския износ, а преструктуриране на световната търговия около „доверени“ вериги за доставки, като Китай все повече е отвън. При посещение в Югоизточна Азия по-рано тази година президентът Си Дзинпин призова региона да се обедини като „азиатско семейство“, предупреждавайки срещу фрагментацията на търговията.

Пекин често е реагирал на действия, на които се противопоставя, с целенасочени търговски мерки. Когато ЕС наложи мита върху китайските електрически превозни средства миналата година, Китай започна антидъмпингови разследвания срещу европейско бренди, млечни продукти и свинско месо. През 2023 г. беше спрян вносът на японски морски дарове, след като срещите на Г-7 в Япония бяха възприети като критични към Китай. Спор с Австралия през 2020 г. доведе до търговски ограничения върху стоки на стойност милиарди долари, включително омари, вино и ечемик.

„Ако някои споразумения изрично посочват Китай като цел и показват, че някои страни си сътрудничат или сътрудничат със САЩ, за да „ограничат Китай“, тогава Китай определено ще отговори“, каза Ту Синцюан, декан на Китайския институт за изследвания на СТО в Университета за международен бизнес и икономика в Пекин и бивш съветник на китайското министерство на търговията.

Още по темата

БРИКС се стреми да заеме освободеното от САЩ място в света

Делът на Китай във вноса на САЩ спада до 7%, а на Виетнам нараства

Китай ще отмени някои разговори от срещата на върха с ЕС

Сделката на САЩ с Виетнам показа, че митата за Китай ще останат високи

Тръмп се стреми да затвори търговските вратички, които Китай използва, за да избегне митата

Китай гледа дългосрочно, а голяма част от света е с краткосрочен хоризонт