Три понижения на лихвите за 24 часа в Европа издават щетите от митата в САЩ

Всичко това се случва на фона на крайния срок 9 юли, в който САЩ може да въведат отново търговски мита в целия свят

18:00 | 19 юни 2025
Обновен: 18:09 | 19 юни 2025
Автор: Зоуи Шнеевайс,От Умелас
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Три намаления на лихвените проценти в рамките на малко повече от 24 часа от централните банки в Европа подчертаха промяната, която се наблюдава в стремежа на паричните власти да се справят с последиците от непредсказуемата търговска политика на Доналд Тръмп.

Още през март централните банкери в Швейцария и Швеция загатнаха, че най-вероятно са приключили с разхлабването, но вместо това в четвъртък Швейцарската национална банка намали разходите по заемите с 25 базисни пункта, след като шведската Riksbank беше предприела същия ход ден по-рано.

Решението на Норвегия, също в четвъртък, беше доста по-изненадващо - ново намаление от четвърт пункт, което никой от икономистите, анкетирани от Bloomberg, не прогнозираше.

Швейцарската, шведската и норвежката централна банка намалиха лихвите

Rate Cuts

Източник: SNB, Riksbank, Norges Bank

За тази седмица са насрочени решенията на поне 18 централни банки, управляващи над 40% от световната икономика и разхлабването на политиката в някои части на Европа контрастира с преобладаващия по света подход на изчакване.

Федералният резерв на САЩ, Японската централна банка и Английската централна банка запазиха нивата на лихвите си, както и централните банкери от Пакистан до Турция и Чили.

Всичко това се случва на фона на крайния срок 9 юли, в който САЩ може да въведат отново търговски мита в целия свят. В съчетание с продължаващата несигурност относно войната в Украйна и потенциалния удар на САЩ по Иран, икономистите не желаят или не могат да предприемат действия.

Причините за намаляването на лихвените проценти в Швеция, Норвегия и Швейцария са свързани с инфлацията - дори и ситуациите в икономиките им да се разминават.

През май швейцарските потребителски цени спаднаха с 0,1% спрямо предходната година, а новите прогнози на Швейцарската централна банка, публикувани в четвъртък, показват, че средната инфлация през тази година ще бъде едва 0,2%. Това се дължи най-вече на франка убежище, който поскъпна спрямо долара и еврото след встъпването в длъжност на Тръмп.

Натискът върху цените в Швеция отслабна след временния скок в началото на годината и тъй като зараждащото се оживление в най-голямата скандинавска държава затихна. Това дава възможност за повече стимули, заяви в сряда управителят на Riksbank Ерик Тедин.

През тази година кроната е най-добре представилата се сред валутите в групата на 10-те основни валути, като е поскъпнала с 15% спрямо долара, а също така допринесе за намаляване на риска от привнесена инфлация.

В Норвегия растежът на цените е по-стабилен през последната година, отчасти поради по-слабото представяне на кроната.

Въпреки това основният показател за растежа на потребителските цени през миналия месец достигна най-ниското си ниво за тази година - 2,8%. Сега Норвежката централна банка предвижда растеж на основните цени през следващата година от 2,2%, което е понижение спрямо наблюдаваните през март 2,7%, докато тазгодишната инфлация все още се оценява на 3%.

Трите институции също така се намират на много различни етапи в развитието на своята парична политика: Норвегия предприе първия си ход след пандемията за намаляване на разходите по заемите, докато Швеция и Швейцария извършиха съответно седмия и шестия си ход.

Обединява ги обаче фактът, че всички те могат отново да намалят ставките.

Тедин от Riksbank и управителят на Norges Bank Ида Волден Баче заявиха пред репортери, докато президентът на Швейцарската централна банка Мартин Шлегел не изключи подобна възможност - дори ако това ще тласне швейцарската лихва към отрицателна територия.