САЩ са похарчили $1 трлн. за климатични щети в последните 12 месеца
Различните типове увеличени разходи свързани с климата са отговорни за 36%, от растежа на БВП на САЩ от 2000 г. насам
Редактор: Антон Груев
Съединените щати са похарчили близо 1 трилион долара за възстановяване след бедствия и други нужди, свързани с климата през 12-те месеца до 1 май, показва анализ на Bloomberg Intelligence, публикуван в понеделник. Това са 3% от БВП, които хората вероятно биха похарчили за стоки и услуги, които биха предпочели да имат, и се равняват на „скрит налог върху потребителските разходи“, пишат анализаторите.
Ураганът Helene връхлетя Флорида в края на септември 2024 г. като най-мощната буря, удряла някога полуострова. Седмица и половина по-късно ураганът Milton го последва. Тези две бури причиниха щети за 113 млрд. долара по данни на Национална администрация по океаните и атмосферата (NOAA). Пожарите в Лос Анджелис през януари добавиха още 65 милиарда долара към общата сума за страната.
Новият доклад „Икономика на климата: перспективи за 2025 г.“ се основава на данни от десетки публични източници, за да покаже обема на разходите, свързани с бедствия, които от 2000 г. насам представляват 18,5 трилиона долара в световен мащаб. Най-големите двигатели на тази тенденция в САЩ са застрахователните премии - които са се удвоили от 2017 г. насам - разходите за ремонт след бедствие и федералната помощ.
Акциите, свързани с климата, надминават S&P | Компаниите, които помагат преди или след бедствия, надминават S&P 500
Като цяло увеличените разходи свързани с климата от застрахователни премии, прекъсвания на електрозахранването, възстановяване след бедствия и незастраховани щети са допринесли с 7,7 трилиона долара, или 36%, от растежа на БВП на САЩ от 2000 г. насам. Рисковете нарастват както от изменението на климата, тъй като то увеличава тежестта и честотата на екстремните метеорологични явления, така и от развитието, което не е достатъчно фокусирано върху устойчивостта.
Андрю Джон Стивънсън, старши анализатор в Bloomberg Intelligence, състави списък от 100 компании, които ще спечелят от тези разходи. Фирмите, които обхващат сектори от застраховането до инженерството, материалите и търговията на дребно, заедно са подобрили със 7% представянето на индекса S&P през всяка от последните три години.
Застраховането е „скрита тежест на климатичната икономика“, пишат Стивънсън и Ерик Кейн, директор на ESG изследвания за Bloomberg Intelligence. Вятърът, водата и пожарите карат застрахователите да повишат премиите с цели 22% само през 2023 г. През тази година те могат да се повишат отново с повече от 6%.
Тези разходи не са включени в индекса на потребителските цени, което означава, че националните разходи за жилища, за които се смята, че са около 35,5% от общите, всъщност може да са по-високи от 40%.
До 2016 г. федералните разходи покриваха до една трета от разходите, свързани с климата, както за предотвратяване на бедствия, така и за възстановяване. През последните няколко години делът им спадна до едва около 2%, а замразяването на федералния бюджет и предложените съкращения могат да намалят още повече перспективите.
Това означава, че засегнатите общности имат по-голяма нужда да емитират общи дългове, които икономиките им след бедствието може да не са достатъчно устойчиви, за да изплатят. „Пазарите на облигации не са достатъчно големи, за да запълнят празнината, оставена от оттеглянето на федералния бюджет“, пишат анализаторите.