Ормузкият проток е жизненоважен, но рисков за корабоплаването

Ормузкият проток — тясна водна артерия при входа на Персийския залив — поема около 26% от световната търговия с петрол и рядко остава извън фокуса на глобалното напрежение.

В миналото Иран е атакувал търговски кораби, преминаващи през протока и дори е заплашвал да го блокира. Уязвимостта на маршрута отново излезе на преден план, след като Израел извърши въздушни удари по ирански ядрени съоръжения и уби висши военни командири — ход, който увеличава риска от по-широк регионален конфликт.

Великобритания отправи рядко предупреждение към моряците няколко дни по-рано, посочвайки, че растящото напрежение в района може да се отрази на корабоплаването. Frontline Ltd., един от най-големите световни оператори на петролни танкери, заяви, че ще проявява по-голяма предпазливост при предлагането на своите кораби за товари от Персийския залив.

Къде се намира Ормузкият проток?

Водният път свързва Персийския залив с Индийския океан, като на север е Иран, а на юг — Обединените арабски емирства и Оман. Дълъг е почти 161 км, а ширината му в най-тясната част е 34 км; самите корабни коридори в двете посоки са едва по около 3,2 км. Малката дълбочина прави корабите уязвими за мини, а близостта до сушата — особено до иранското крайбрежие — ги излага на риск от крайбрежни ракети, патрулни катери или хеликоптери.

Каква е ролята му?

Протокът е от съществено значение за световната търговия с петрол. През него през 2024 г. са преминали почти 16,5 млн. барела дневно суров петрол и кондензат от Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Обединените арабски емирства и Иран, сочат данни на Bloomberg. Ормузкият проток е ключов и за втечнения природен газ (LNG) — повече от една пета от световните доставки, основно от Катар, също минават оттам.

Ормузкият проток. Танкерите превозват около 16,5 милиона барела суров петрол и кондензат на ден през протока.

Кога Иран е нарушавал корабоплаването?

В продължение на десетилетия Иран използва тормоза над кораби в Залива, за да изрази недоволство от санкции или като средство за натиск в спорове.

• Април 2024 г. — Часове преди Иран да изстреля дронове и ракети срещу Израел, Корпусът на революционната гвардия (IRGC) задържа контейнеровоз, свързан с Израел, близо до Ормузкия проток. Екипажът е освободен през следващия месец, съобщи Lloyd’s List. Техеран твърди, че MSC Aries е нарушил морските регулации, но анализатори посочват израелската собственост като вероятен мотив.
• Април 2023 г. — Иран задържа танкер, пътуващ към САЩ, като заяви, че корабът е ударил друг съд. Ходът се възприема като ответна мярка за конфискацията край бреговете на Малайзия на кораб с ирански петрол от американските власти заради нарушения на санкциите.
• Май 2022 г. — Иран арестува два гръцки танкера и ги задържа шест месеца, вероятно в отговор на конфискацията от гръцките и американските власти на ирански петрол от друг кораб. В крайна сметка товарът е освободен, а гръцките танкери — върнати. Също така бе пуснат и петролът от танкер, който Иран твърдеше, че задържа през януари „в отговор на кражбата на петрол от САЩ“.

Затварял ли е Иран някога Ормузкия проток?

До момента — не. По време на войната между Ирак и Иран (1980–1988 г.) иракските сили нападат износния петролен терминал на остров Харг, северозападно от протока, отчасти за да провокират ирански ответен удар, който да въвлече САЩ в конфликта. В последвалата „война на танкерите“ двете страни атакуват общо 451 кораба. Това значително увеличава застрахователните разходи за танкери и допринася за поскъпването на петрола. Когато през 2011 г. срещу Иран са наложени санкции, Техеран заплашва да затвори протока, но в крайна сметка се отказва.

Търговците на петрол се съмняват, че Иран би затворил протока изцяло, тъй като така би блокирал и собствения си износ. Освен това иранският военноморски флот не може да се мери с Пети американски флот и другите сили в района. Комодор Алиреза Тангсири, командир на военноморските сили на Корпуса на революционната гвардия, заяви малко преди задържането на MSC Aries, че Иран има възможност да наруши трафика през Ормузкия проток, но избира да не го прави.

Може ли Ормузкият проток да бъде защитен?

По време на войната на танкерите ВМС на САЩ ескортират кораби през Залива. През 2019 г. САЩ изпращат в района самолетоносач и бомбардировачи B-52, а същата година стартират операция „Sentinel“ в отговор на иранските нарушения на корабоплаването. Десет други държави — включително Великобритания, Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн — се присъединяват към мисията, вече известна като International Maritime Security Construct. От края на 2023 г. вниманието се насочва основно към защитата на корабоплаването в южната част на Червено море и в протока Баб ел-Мандеб, който го свързва с Аденския залив и Индийския океан. Нападенията на подкрепяните от Иран хути срещу кораби, преминаващи през Червено море, вече се считат за по-голяма заплаха от кризата в Ормуз. В Червено море действа водена от САЩ коалиция, чиято цел е да защити корабите в района.

Кои страни зависят най-много от Ормузкия проток?

• Саудитска Арабия изнася най-много петрол през протока, но може да го пренасочи към Европа по 746-километров тръбопровод до терминал на Червено море, избягвайки както Ормуз, така и южната част на Червено море.
• ОАЕ могат да изнасят до 1,5 млн. барела дневно без да ползват протока, чрез тръбопровод до Фуджейра на Оманския залив.
• Ирак изпраща целия си износ по море от Басра през Ормуз, след затварянето на петролопровода си към Средиземно море, което го прави силно зависим от свободния проход.
• Кувейт, Катар и Бахрейн нямат алтернатива и изнасят петрола си единствено през Ормуз. По-голямата част от суровината, минаваща през протока, се насочва към Азия.
• Иран също разчита на Ормуз за износа си. Терминалът му в Джаск, открит през юли 2021 г. в източния край на протока, дава възможност за ограничени доставки без пресичане на водния път, като резервоарите му постепенно бяха запълвани с петрол в края на миналата година.

Още по темата

Тръмп призова Иран да сключи сделка сега „преди да е станало твърде късно“

Ген. Кларк: Иран решава дали да въвлече САЩ

Svelland: Пазарът още не е оценил риска от Иран

Израел се готви за иранския отговор