"Газпром" тихомълком се отказа да се връща на пазара в Европа през Турция

Руската компания „Газпром“ тихомълком отложи плановете си за разработване на нов газоразпределителен хъб в Турция, затваряйки вратата пред потенциална възможност за възстановяване на позициите на европейските пазари, загубени след нахлуването в Украйна.

След като тръбопроводите „Северен поток“ до Германия бяха спрени от експлоатация и транзитът на газ през Украйна изтича през 2024 г., „Газпром“ проучваше Турция – вече свързана с два големи руски тръбопровода – като начин за връщане в Европа, която беше най-големият ѝ експортен пазар. Но след месеци на обмисляне на варианти, компанията стигна до заключението, че това не е жизнеспособно и до голяма степен спря работата, казаха запознати с въпроса.

Резултатът затвори възможността за „Газпром“ да възстанови поне част от доставките на газ за Европа, които преди носеха около 8 милиарда долара месечни приходи. Някои в компанията обаче бяха скептични от самото начало, че турският план ще проработи, казаха източниците, които поискаха да не бъдат назовани, тъй като информацията е поверителна.

Въпреки че беше публично рекламирано от президента Владимир Путин съвсем наскоро, през октомври, предложението винаги се сблъскваше със значителни предизвикателства. Турция няма свободен капацитет за експортни тръбопроводи към Южна Европа, а Анкара не е желала да позволи на "Газпром" да предлага газа съвместно на пазара, ограничавайки руското влияние върху хъба, казват източниците. Европейският съюз също така напредва с предложение за забрана на вноса на руски газ до края на 2027 г.

^{Газови връзки | Русия беше най-големият доставчик на газ в Европа с няколко тръбопроводни маршрута до много страни}

През октомври 2022 г., само седмици след мистериозната експлозия на тръбопроводите „Северен поток“, Путин за първи път изрази идеята за газоразпределителен хъб в Турция. Тъй като енергийното влияние на Кремъл в региона бързо намаляваше, той изложи план, според който Турция един ден ще получава потоци, равни на капацитета на повредената връзка „Северен поток“, около 55 милиарда кубически метра годишно. Проектът ще изисква скъпи допълнителни тръбопроводи през Черно море, но ще бъде „икономически жизнеспособен“ и по-сигурен от други европейски маршрути, каза президентът.

Идеята за турския хъб не е дошла от „Газпром“ и може би се е родила в политически кръгове, близки до Кремъл, казаха хора, запознати с въпроса. Мениджърите в компанията първоначално са били изненадани да чуят Путин публично да промотира концепцията, каза един човек. Въпреки това експортното звено на газовия гигант се е заело активно да работи по плана.

За някои служители на държавния руски газов гигант, особено тези, които работят в търговското звено „Газпром експорт“, идеята за турски хъб изглежда е предлагала ново начало и начин да се занимават след загубата на толкова голяма част от международния пазар на компанията, каза един човек. Предложението е имало подкрепа и в Турция, която има амбицията да се превърне в регионален център за търговия с газ със собствен ценови индекс.

И все пак, въпреки интереса на Анкара и уверенията на Москва през 2022 и 2023 г., че преговорите ще отнемат само месеци, проектът не е напреднал.

Докато „Газпром“ е проучвал подробностите на предложението, газовият гигант все повече е губил интерес. Според първоначалните разговори, Турция е планирала сама да предлага газа, доставян до хъба, като „Газпром“ e щял да действа само като доставчик, съобщиха запознати с разговорите. Руската компания не е била склонна да даде на Турция толкова голям контрол, казаха те.

Капацитетът на турските тръбопроводи към членовете на ЕС Гърция и България е твърде ограничен, за да се справи със значителни допълнителни доставки, каза един източник. Такъв ограничен капацитет за трансгранични потоци подкопава перспективата за пълномащабен турски хъб със собствен ценови индекс, каза източникът.

„Газпром“ и пресслужбата на вицепремиера Александър Новак, който отговаря за енергийния сектор на Русия, не отговориха на исканията за коментар. Говорител на Кремъл не отговори веднага на искането за коментар.

Миналата година, на среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, Путин повтори, че турската идея все още е на дневен ред и ще помогне за създаването на „балансирани ценови механизми“ за руския газ. Вече обаче имаше признаци, че амбицията се намалява, като президентът по-рано изключи съхранението на големи обеми руски газ в Турция, което е предпоставка за голям хъб.

Ръководителите на "Газпром" отдавна са спрели да обсъждат турския хъб както вътрешно, така и на срещи с правителствени служители на страната, съобщиха източниците.

Позицията на Турция относно плановете за газов хъб не се е променила и тя остава готова да сътрудничи с Русия по съвместно предприятие за инициативата, според турски служител, запознат с въпроса, който е говорил при условие за анонимност, тъй като дискусиите са частни. Процесът обаче е отложен за известно време, призна служителят.

Турското министерство на енергетиката отказа коментар. "Боташ", която управлява газопроводите на страната, също отказа коментар.

Отлагането на проекта не засяга текущия бизнес на "Газпром" с Турция, която остава един от най-големите купувачи на газ. Въпреки това, това показва как Русия, някога най-големият доставчик на газ по тръбопроводи за Европа, има малко възможности да си възвърне влиянието в региона в настоящия политически климат.

Още по темата

Създаването на Транскаспийски газопровод ще означава край на Газпром

Мечтите на "Газпром" за възобновяване на LNG потоците се срещат с реалността

САЩ имат интерес за бизнес с "Газпром", казват руски и европейски служители

"Газпром" продава 2 европейски звена за търговия с газ на дубайска компания

"Газпром" планира съкращаване на 40% от персонала в централата си