Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че няма да има разрешение на руската война в Украйна, докато не се срещне с руския лидер Владимир Путин, докато перспективите за планираните мирни преговори в Турция остават неясни.
„Нищо няма да се случи, докато аз и Путин не се срещнем“, заяви Тръмп пред репортери в четвъртък на борда на Air Force One, докато пътуваше за Обединените арабски емирства. "И очевидно той нямаше да отиде. Той щеше да отиде, но си мислеше, че аз ще отида. Той нямаше да отиде, ако аз не бях там."
По-рано в четвъртък Тръмп заяви, че не е очаквал Путин да присъства на мирните преговори в Истанбул в четвъртък между Русия и Украйна. Късно в сряда Путин определи група от служители на ниско ниво, които да представляват Русия на срещата, водена от неговия помощник Владимир Медински, и не даде индикации, че планира да се присъедини към преговорите.
Украинският президент Володимир Зеленски определи хода на Москва като „измама“, докато кацаше в Анкара в четвъртък, и заяви, че ще вземе решение за по-нататъшни стъпки след среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Висши европейски дипломати, присъстващи на срещата на външните министри от НАТО в турския курорт Анталия в четвъртък, също обвиниха Путин, че подкопава преговорите.
Руският лидер се опитва „да играе за време“, заяви пред репортери полският външен министър Радослав Шикорски. „Надяваме се, че президентът на Съединените щати ще види тази подигравка такава, каквато е, и ще си направи правилните изводи“.
Набираше скорост евентуална среща между украинския и руския лидер в края на тази седмица, която би била първата пряка дипломатическа среща от началото на пълномащабната инвазия на Москва преди повече от три години. Путин предложи да се възстановят преките преговори между Русия и Украйна в късно вечерно изявление в събота.
Това се случи, след като Украйна и европейските сили поискаха от Путин да се съгласи на безусловно 30-дневно прекратяване на огъня от 12 май, твърдейки, че имат подкрепата на САЩ за нови мощни санкции, ако той откаже.
Руски представители пристигнаха в Истанбул, но Украйна настоява за провеждане на разговори между лидери, а не на техническо ниво, заяви запознат със ситуацията представител, който поиска анонимност.
Тръмп, който е на обиколка в Близкия изток, по-рано заяви пред репортери в Катар, че все пак може да обмисли да отиде в Турция, въпреки че досега Путин не е показал никакви признаци, че е готов да се присъедини към преговорите.
„Мислех да отида, но е много трудно заради това, което правим днес и утре“, каза Тръмп. „Но знаете ли, ако нещо се случи, бих отишъл в петък, ако това е подходящо“.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио, който е на срещата на НАТО в Анталия, заяви, че Вашингтон е „отворен да бъде конструктивен и да бъде полезен по всякакъв начин за прекратяване на конфликта“, като добави, че „искаме да видим постигнат напредък“. Рубио трябва да се присъедини към пратениците на президента на САЩ Стив Уиткоф и Кийт Келог в Истанбул в петък.
Досега Москва се противопоставяше на американското предложение за прекратяване на огъня, което би замразило конфликта в сегашния му вид, би признало черноморския полуостров Крим за руски и би довело до отмяна на американските санкции. В замяна на това Украйна би получила силни гаранции за сигурност и правото да развива собствена армия, съобщи по-рано Bloomberg.
Оттогава САЩ са добавили нови детайли към предложението, включително предложение за възобновяване на преговорите по сигурността в рамките на Съвета НАТО-Русия, според запознат с въпроса, говорил при условие за анонимност. Форумът за партньорство на практика приключи след пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г.
Несигурността около руско-украинските преговори хвърли сянка върху срещата на външните министри на НАТО. Срещите в Анталия между Рубио и европейските външни министри предлагат възможност за съгласуване на действията по отношение на Украйна, след като европейските лидери поставиха своя ултиматум миналия уикенд.
Европейските лидери заявиха, че имат подкрепата на САЩ за координирани санкции срещу Русия, ако Москва продължи да нанася удари по Украйна. Но Тръмп не подкрепи публично предложената дата за прекратяване на огъня и крайният срок дойде и отмина, без нито една от страните да спре боевете.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви пред репортери в четвъртък, че е „все още предпазлив оптимист, че ако и руснаците са готови да преговарят, може да се стигне до някакъв пробив през следващите няколко седмици“.
В разговорите между американски и европейски длъжностни лица по-рано тази седмица, за които по-рано съобщи Bloomberg, американската страна не е имала яснота дали все още е готова да наложи санкции на Русия, ако атаките продължат, или какво ще направи, ако Путин откаже да се срещне със Зеленски и да спре боевете.
Очакваше се европейските лидери да призоват Тръмп да изпълни заплахата си да наложи санкции на Москва, ако Путин откаже среща със Зеленски или Русия не се съгласи на незабавно и безусловно прекратяване на огъня тази седмица, съобщи Bloomberg.
Украинският външен министър Андрий Сибиха се срещна с Рубио и американския сенатор Линдзи Греъм в сряда в Анталия, за да обсъдят мирните усилия и по-нататъшните стъпки.
Греъм, съмишленик на Тръмп, заяви по-рано този месец, че разполага с двупартийна подкрепа за законопроект, който ще въведе „съкрушителни“ нови санкции срещу Русия, включително 500% мито върху вноса от държави, които купуват руски петрол, петролни продукти, природен газ или уран.
Френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви пред репортери в четвъртък в Анталия, че ще се срещне с Греъм, за да обсъди своя пакет от санкции.
„Искаме да надградим, да добавим европейски възпиращи санкции към този американски пакет“, каза той. Санкциите „ще включват санкции върху петрола и санкции върху финансовите институции“.
В сряда Европейският съюз постигна съгласие по 17-ия пакет от санкции, насочени срещу руския флот от петролни танкери в сянка и срещу физически и юридически лица, които помагат на Москва да избягва ограниченията в областта на енергетиката, но мерките се разглеждат до голяма степен като постепенни.
Тръмп призова двете страни да се срещнат за разговори, тъй като все повече се разочарова от Москва заради протакането на преговорите и заплаши да наложи нови санкции. Путин продължи да настоява за максималистични искания, включително да поиска спиране на цялата западна военна помощ за Украйна.
Кремъл неведнъж е заявявал, че новите заплахи за санкции не могат да променят позицията му и че Русия се е приспособила към живота под западните ограничения.
В указа си, с който назначава Медински за ръководител на руския екип, Путин посочва в делегацията и заместник-министъра на външните работи Михаил Галузин, заместник-министъра на отбраната Александър Фомин и Игор Костюков, ръководител на военното разузнаване. Група от четирима други служители беше посочена като „експерти“.
Медински ръководи руските преговарящи на срещите в Истанбул скоро след началото на войната през февруари 2022 г. Тези разговори се провалиха на фона на обвиненията за проектопротокола с руските искания, за който по-късно Путин заяви, че до голяма степен е бил приет от Украйна. Правителството в Киев отхвърли това твърдение.