Девалвация на долара не е част от преговорите около митата

Валутните пазари са разтревожени от опасенията, че администрацията на президента Доналд Тръмп се стреми към по-слаб долар и може да използва търговските преговори, за да постигне тази цел

10:40 | 15 май 2025
Обновен: 10:48 | 15 май 2025
Автор: Салеха Мошин
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Според запознат с въпроса служител на САЩ, който участва в преговори за търговски споразумения, не се стреми да включва в тях ангажименти за валутна политика.

Валутните пазари са разтревожени от опасенията, че администрацията на президента Доналд Тръмп се стреми към по-слаб долар и може да използва търговските преговори, за да постигне тази цел. Южнокорейският вон поскъпна с близо 2% спрямо долара в сряда, а японската йена също поскъпна. По-рано този месец валутата на Тайван отбеляза най-големия скок от десетилетия насам.

Министърът на финансите Скот Бесент е единственият член на икономическия екип на администрацията на Тръмп, натоварен с тези въпроси, и той не упълномощава други служители да участват в обсъжданията на валутната политика с търговските партньори, каза лицето и добави, че такива въпроси ще се договарят само в присъствието на Бесент.

Говорител на Министерството на финансите отказа коментар.

От встъпването в длъжност на Тръмп доларът е поевтинял с около 8% спрямо световните валути. Президентът отдавна се оплаква, че други държави - особено в Азия - умишлено отслабват валутите си, за да получат търговско предимство пред САЩ. Администрацията му наложи мита на по-голямата част от света и сега се опитва да ограничи възможността за тяхното намаляване, тъй като води търговски преговори с множество държави.

Financial markets
Финансовите пазари по време на втория мандат на Тръмп

„Няма съмнение, че пазарите са нервни“, каза Грегъри Фаранело, ръководител на отдел „Търговия около лихвените проценти в САЩ и стратегии“ в AmeriVet Securities. „Изключителната волатилност е функция на търговската несигурност в момента.“

Бесент се опита да разсее глобалното безпокойство, че САЩ активно търсят по-слаб валутен курс. От февруари насам той неколкократно заяви, че политиката на силен долар остава „непокътната“, включително след като съобщението на Тръмп за митата от 2 април предизвика широка разпродажба на американски активи.

„Превъзходна дестинация“

Ръководителят на Министерството на финансите изтъкна това пред своите колеги, когато те бяха във Вашингтон за пролетните срещи на Международния валутен фонд миналия месец, и отново пред тълпа инвеститори в Лос Анджелис по време на годишната среща на Института Милкен, където описа САЩ като „превъзходна дестинация“ за световния капитал. След като взе участие в търговските преговори с Китай миналия уикенд, Бесент заяви, че „не е имало дискусия за валутата“ с делегацията от Пекин.

Това, което се случва при закрити врати в различните търговски преговори, е в съответствие с тези позиции, според лицето, което говори при условие на анонимност. Администрацията иска партньорите да се въздържат от несправедливо манипулиране на валутите си по-ниско, но няма план за споменаване на такава политика в предстоящи сделки, които биха могли да намалят някои от първоначалните мита на Тръмп, каза лицето.

Макар че Бесент публично потвърди идеята, че силният долар отразява силна икономика, предишни коментари на Тръмп и някои от неговите помощници навеждат на мисълта за различен подход.

Тръмп привлече съветници като Стивън Мирън, председател на Съвета на икономическите съветници към Белия дом, в чиято предишна работа беше начертан път за облекчаване на това, което той наскоро нарече „бреме“ от притежаването на световната резервна валута.

Това е една от причините, поради които пазарните участници вероятно стигат до заключението, че логиката на икономическите цели на Тръмп - които включват по-малък търговски дефицит и съживяване на американското производство - сочи към по-слаб долар, независимо от това как официално се характеризира валутната политика.

„Разговорите за валутна координация може да са преждевременни, но валутните търговци явно се опитват да се ориентират в обстановката“, казва Харис Хуршид, главен инвестиционен директор в чикагската компания Karobaar Capital. „Независимо дали САЩ официално включват валутата в търговските преговори, пазарите вече търгуват така, сякаш по-евтиният долар вече се подразбира.“

Волатилността на азиатските валутни пазари в сряда е само последният пристъп. По-рано този месец валутата на Тайван - известен с внимателното управление на валутния си курс - отбеляза най-голямото поскъпване от 1988 г. насам. Макар че пълната картина зад това движение все още не е изяснена, пазарните участници отдадоха част от него на спекулациите, че тайванските власти ще позволят на валутата си да поскъпне, за да подпомогнат постигането на търговско споразумение със САЩ.

Тайван, Япония и Китай вече бяха включени в „списъка за наблюдение“ на Министерството на финансите на САЩ за валутни практики, а през ноември към него беше добавена и Южна Корея.

По-рано тази седмица японският министър на финансите Кацунобу Като заяви, че ще потърси възможност да обсъди валутните въпроси с Бесент на предстоящата среща на Групата на седемте в Канада.