Близо година след като руският президент Владимир Путин нарече афганистанските талибани „съюзник“ в борбата с тероризма, Москва отмени продължилата две десетилетия забрана на групировката, като се стреми да укрепи връзките си с Кабул, за да се пребори с общия враг - „Ислямска държава“.
Този ход „не беше изненада“, като се има предвид, че Путин е говорил за засилващо се сътрудничество с талибаните в борбата с тероризма, каза Джон Хербст, старши директор на Евразийския център на Атлантическия съвет. Тези коментари бяха „конкретно насочени срещу ИДИЛ“, която пое отговорност за кървавия терористичен акт в кметството на Крокус през март 2024 г., каза той.
Решението също така „ще отвори вратата за официално признаване на талибанското правителство“, което остава парий, откакто пое властта в Афганистан преди близо четири години, заяви Файзула Джалал, независим афганистански политически анализатор и активист за правата на човека.
Въпреки че нито една страна не е признала правителството на талибаните, което е осъждано на международно ниво за многократни нарушения на човешките права, в сряда Министерството на външните работи в Кабул съобщи, че Русия се е съгласила да приеме дипломат на ниво посланик в Москва.
Предпазливото и бавно сближаване на Русия с талибаните, които Москва обяви за терористична групировка през 2003 г., подчертава, че и двете страни виждат ползи от подобряването на отношенията. За Русия това е от решаващо значение за защита срещу заплахата от тероризъм у дома и в по-широкия регион на Централна Азия. За талибаните това е награда за усилията за придобиване на международна легитимност и потенциално носи чуждестранни инвестиции, които да подпомогнат икономиката.
Като част от тези ранни усилия Сергей Шойгу, секретар на Съвета за сигурност на Русия, направи необичайно посещение в Кабул през ноември и разговаря с множество високопоставени служители. Русия също така е една от малкото страни, включително Китай, които са приели талибански дипломати в столицата си.
„Русия се стреми да изгради взаимноизгодни връзки с Афганистан във всички области, включително борбата с наркотиците и тероризма“, се казва в изявление на външното министерство в Москва след съдебното решение за премахване на забраната на талибаните.
Кремъл не отговори на молбата за коментар дали възнамерява официално да признае талибанското правителство.
Редица терористични организации действат от Афганистан, но тази, която представлява „най-голяма заплаха“ в страната и в чужбина, е Ислямска държава Хорасан - регионален клон на по-голямата групировка ИДИЛ, според изследователски документ на Конгресната изследователска служба във Вашингтон. Миналата година ИДИЛ-Х пое отговорност за най-тежкото нападение в Русия от повече от две десетилетия, при което загинаха най-малко 137 души.
Групата е сформирана през 2014 г. или 2015 г., предимно от дезертьори от афганистанските талибани и „Техрик-е талибан“, които са се посветили на свалянето на пакистанското правителство.
Към април 2024 г. числеността на ISIS-K се оценява на между 2000 и 5000 членове. Националният контратерористичен център на САЩ описва бунтовническата групировка като един от „най-смъртоносните клонове на “Ислямска държава", като заявява, че нейните бойци са убили или ранили хиляди хора и в Афганистан и Пакистан.
Подобряването на връзките с Кабул не е гарантирано за Москва, като се има предвид сложната история между двете столици. Съветският съюз нахлува в Афганистан през 1979 г. и води десетилетна война срещу муджахидините, сред които са и някои от сегашните талибански лидери.
Макар че през първите осем месеца на 2024 г. търговията се е увеличила с 18% спрямо същия период година по-рано, тя остава скромна - около 227 млн. долара, по данни на афганистанското Министерство на промишлеността и търговията.
Нормализирането на отношенията може да увеличи икономическата активност между двете държави. В края на миналата година Министерството на външните работи на Русия заяви, че иска да издейства проекти в енергийния и селскостопанския сектор с талибаните, според информационна агенция ТАСС, а към края на миналата година Афганистан се превърна в най-големия купувач на руско брашно.
Ходът на Москва да прекрати обявяването на талибаните за терористична организация може да убеди и други държави в региона да последват примера ѝ. „Очаква се някои от близките съюзници на Русия в Централна Азия или в по-широката част на Азия да последват примера ѝ, ако талибаните бъдат обявени за терористична група там, докато други страни, особено на Запад, най-вероятно ще го отхвърлят“, казва Джалал.
Заместник министър-председателят на Казахстан Серик Жумангарин наскоро посети Кабул и обсъди с високопоставени талибански служители възможностите за инвестиции и разширяване на търговията.
„Властите в Кабул са реалност, с която трябва да се съобразяваме, ако искаме да водим прагматична и не идеологизирана политика“, заяви руският външен министър Сергей Лавров в сряда, според ТАСС. Лавров също така заяви, че Русия се застъпва за освобождаването на замразените афганистански държавни резерви, които в момента се намират в САЩ.
Основна заплаха
Макар че талибаните и „Ислямска държава“ са привърженици на стриктното шериатско право, те са и врагове и често влизат в сблъсъци. Талибаните разглеждат ИДИЛ като основна заплаха за своето управление. Макар да са засилили операциите си за борба с групировката, досега са се борили да я разбият.
От 2023 г. насам бойната групировка е убила няколко висши талибански служители. ИДИЛ-Х е извършила и трансгранични ракетни удари срещу Узбекистан и Таджикистан, нападения срещу посолствата на Русия и Пакистан в Кабул, както и нападение срещу кабулски хотел, посещаван от китайски граждани.
„Путин знае за потенциалните терористични заплахи, възникващи от Афганистан към Централна Азия, които могат да застрашат сигурността на целия регион или интересите на Русия в тези страни“, заяви Джалал. „Изграждането на по-тесни връзки с талибаните може да помогне за спирането на тези заплахи“.