Европейската централна банка намали лихвените проценти за седми път от юни миналата година насам, тъй като глобалното търговско напрежение заплашва да провали икономическото възстановяване в региона.
Лихвеният процент по депозитите беше намален с четвърт пункт до 2,25%, както прогнозираха почти всички анализатори, анкетирани от Bloomberg. Длъжностните лица премахнаха думата „рестриктивен“ от изявлението си във връзка с позицията на паричната политика, но подчертаха предизвикателствата, пред които е изправена Европа.
„Рисковете за забавяне на икономическия растеж се увеличиха“, заяви председателят Кристин Лагард пред репортери в четвъртък във Франкфурт.
"Голямата ескалация на напрежението в световната търговия и свързаната с нея несигурност вероятно ще понижат растежа в еврозоната, като отслабят износа, и може да потиснат инвестициите и потреблението. Влошаването на нагласите на финансовите пазари може да доведе до затягане на условията за финансиране".
Политиките на централните банки
| Промяна в разходите по заеми през тази година
Германските облигации заличиха загубите, като доходността на 10-годишните облигации леко се понижи за деня до 2,50%. Еврото продължи по-ранния си спад, като поевтиня с цели 0,6% до 1,336 щатски долара.
След като само преди седмици ЕЦБ обмисляше пауза в кампанията си за облекчаване на лихвените проценти, обявяването този месец от президента Доналд Тръмп на мащабни мита за търговските партньори на САЩ наклони подкрепата в ЕЦБ обратно към по-нататъшно намаляване на лихвите.
Перспективата за нов ход стана по-привлекателна за длъжностните лица, тъй като инфлацията продължи да се приближава към целта на ЕЦБ от 2% и бе подкрепена от понижаващите се цени на енергията и спада на показателите за доверие. Междувременно изненадващото поскъпване на еврото издигна общата валута до тригодишен връх спрямо долара.
„Еврото се засили през последните седмици, тъй като настроенията на инвеститорите се оказаха по-устойчиви към еврозоната, отколкото към други икономики“, заяви Лагард.
Пазарите предвиждат още две намаления на разходите по заемите до края на годината и около 40% шанс за трето.
Новата формулировка показва, че ЕЦБ вече смята, че политиката е в рамките на оценките за неутрална - ниво, което нито стимулира, нито ограничава икономическата активност. Остава неясно дали официалните лица виждат необходимост да намалят разходите по заемите отвъд тази територия.
Тъй като инфлацията вече е на заден план, сега опасенията са, че американските налози ще потушат надеждите за съживяване на икономиката на 20-те държави от еврозоната - потенциално повличайки растежа на потребителските цени под целевото равнище.
Въпреки известно отстъпление от страна на Тръмп, продуктите от Европейския съюз са обложени с 10% мита за 90 дни, без да има категорични указания какво ще се случи след това. Междувременно противопоставянето му с Китай се разраства - повишавайки риска някои от стоките му да бъдат пренасочени към Европа на по-ниски цени.
Федералният резерв се намира в още по-сложна ситуация и може да бъде принуден да изчака, докато не получи по-голяма яснота. В сряда председателят Джером Пауъл предупреди, че отслабващата икономика и повишената инфлация могат да доведат до конфликт между двете му цели - ценова стабилност и максимална заетост.
За разлика от това данните от еврозоната за март потвърдиха честите изявления на представители на ЕЦБ, че дезинфлацията е на път да се развие. Цените се повишиха само с 2,2% спрямо предходната година, а внимателно наблюдаваният компонент на услугите намаля до 3,5% от 3,7%, тъй като натискът върху заплатите отслабна.
„Засилващите се смущения в световната търговия увеличават несигурността в перспективите за инфлацията в еврозоната“, заяви Лагард. "Спадащите световни цени на енергията и поскъпването на еврото могат да окажат допълнителен натиск върху инфлацията. Това може да се засили от по-ниското търсене на износа от еврозоната поради по-високите мита и пренасочването на износа към еврозоната от държави със свръхкапацитет."
Икономисти, анкетирани от Bloomberg преди решението в четвъртък, предвиждат още едно намаление на разходите по заемите на следващото заседание на ЕЦБ през юни, след което те ще бъдат задържани на ниво от 2% поне до края на следващата година.
Нестабилният фон обаче накара Goldman Sachs, Deutsche Bank и Bank of America да прогнозират по-дълбоки намаления.
Повечето представители на централните банки са предпазливи по отношение на перспективите си за лихвените проценти. Освен търговския хаос те все още се опитват да изчислят ефектите от огромните инфраструктурни разходи в Германия и по-големите военни разходи на целия континент в следващите години.