Актьорът Джийн Хекман и съпругата му са открити мъртви в дома им в САЩ

Двукратният носител на „Оскар“ Джийн Хекман и съпругата му са открити мъртви в дома им в Ню Мексико в сряда, съобщава BBC, като се позовава на местната полиция.

Актьорът, който беше на 95-годишна възраст е бил открит заедно със съпругата си, пианистката Бетси Аракава, в дома им в покрайнините на Санта Фе. Кучето им също е намерено мъртво. Причината за смъртта е неясна.

„Води се активно разследване - към момента обаче не смятаме, че причината е нечиста игра“, съобщи BBC, като се позова на изявление на шерифа на окръг Санта Фе.

Ролите на Хекман във филми като „Френска връзка“ и „Непростимо“ го утвърдиха като един от най-добрите американски актьори. Участвал в повече от 80 игрални филма, той е почти толкова известен с изключително затвореното си поведение, колкото и с таланта си на снимачната площадка.

Още по темата

Продълженията ще движат възстановяването на Холивуд и през 2025 г.

Meta предлага милиони на холивудски звезди за гласовете им в AI асистенти

Самоопределящ се като интроверт с проблемно семейно положение, Хекман често се вживява в роли, които опровергават сдържания му нрав - от сприхавия детектив от отдела за наркотици Джими „Попай“ Дойл във „Френска връзка“ от 1971 г., който му носи първия „Оскар“, до избухливия агент на ФБР Рупърт Андерсън в „Мисисипи гори“ от 1988 г.

Възхищаван от други актьори, Хекман умееше да играе внушителни персонажи, способни на заплашителна усмивка в най-застрашителните ситуации. Ролята му на шерифа „Малкия Бил“ Дагет в Unforgiven през 1992 г., за която печели втория си „Оскар“, спомага за възраждането на жанра уестърн. Изправен срещу застаряващ стрелец, изигран от Клинт Истууд, Дагет се подиграва на враговете си, преди да се бие с тях. Филмът печели четири „Оскар“-а, включително за най-добър филм и за режисура на Истууд.

Представители на полицията не бяха открити веднага за коментар в извънработно време. Вестник Santa Fe New Mexican съобщи по-рано за смъртните случаи.

Емоционална достъпност

„Той притежава емоционална достъпност, която е ясно видима, и скъперничество от страх да не се стигне до сантименталност, което не е част от личността на този човек“, казва за актьора Артър Пен, който режисира Хекман в „Бони и Клайд“ през 1967 г., в предаването Inside the Actors Studio.

През 2003 г. Хекман получава почетна награда „Златен глобус“ за „изключителен принос към света на развлеченията“ и „Златен глобус“ за ролите си в „Кралски тененбаумс“, „Непростимо“ и „Френска връзка“.

Той споделя, че любимите му изпълнения са в трилъра на Франсис Форд Копола „Разговор“ от 1974 г., в който играе изпитващ вина експерт по наблюдение, и в пътния филм „Плашилото“ от 1973 г., в който той и Ал Пачино се превъплъщават в двойка скитници, според материал на Los Angeles Times от 1994 г.

Той е убедителен и в комични роли, като играе сляп мъж, който неумело сервира гореща супа на чудовището в комедията на Мел Брукс „Младият Франкенщайн“ от 1974 г., или използва характерното си хихикане като злодея Лекс Лутър в трите филма за Супермен

Холивудският "Вечен човек"

Вдъхновен от Марлон Брандо, Хекман казва, че му харесва режисьорът му да не се занимава с нищо, да е по-скоро „чичо ти е там, за да те подкрепя“. Той също така не обича да гледа себе си на екрана и се чуди защо е толкова търсен като актьор.

Често наричан „вечния човек“ на Холивуд, той вижда в актьорството начин да канализира болката от детството си с майка алкохоличка и отсъстващ баща, но „то също така се превръща в гръмоотвод за всички тези бурни спомени“, според историята на Times.

След като е уволнен от снимачната площадка на филма „Дипломантът“ за твърде интензивно изпълнение на ролята на прегарящия мистър Робинсън, той постига големия си пробив през 1967 г. с ролята на Бък Бароу в драмата за банковия обир „Бони и Клайд“ с участието на Уорън Бийти и Фей Дънауей.

Кариерата на Хекман тръгва нагоре следФренската връзка - филм за нюйоркски полицаи, които разследват френски канал за контрабанда на наркотици. През следващите 30 години той прави средно по около 20 филма на десетилетие.

Още по темата

Как музиканти печелят от гласа си в ерата на AI

Музика & технологии: как Dolby Atmos помогна за международния пробив на Виктория