Президентът Доналд Тръмп започна да оттегля САЩ от историческото Парижко споразумение, с което най-богатата държава в света започна поредното си отстъпление в глобалната борба срещу изменението на климата.
Този ход беше широко очакван, тъй като Тръмп изтегли САЩ от пакта за намаляване на емисиите по време на първия си мандат и обеща да го направи отново по време на кампанията си. Въпреки това решението за предприемане на действията часове след встъпването му в длъжност подчерта сериозността на ангажиментите на републиканеца за бързо преразглеждане на американската политика в областта на енергетиката и климата.
„Незабавно се оттеглям от несправедливия, едностранен грабеж на Парижкото споразумение за климата“, заяви Тръмп, преди да подпише писмо, с което уведомява ООН, че САЩ възнамеряват да напуснат споразумението. „Съединените щати няма да саботират собствената си промишленост, докато Китай замърсява безнаказано“.
Излизането от Парижкото споразумение е само една от редица промени, които Тръмп инициира още в първия си ден в Белия дом, като насочва политиката на САЩ към насърчаване на производството на изкопаеми горива и към отказ от борбата с изменението на климата. В речта си при встъпването в длъжност Тръмп се зарече, че действията му в понеделник „ще сложат край на новото зелено споразумение“.
Със заповедта на Тръмп се прекратява финансовата подкрепа на САЩ за Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата - десетилетното споразумение, което е в основата на Парижкия пакт. Той също така отмени Международния план за финансиране на борбата с изменението на климата на САЩ, който насочваше милиарди за подпомагане на развиващите се страни в управлението на последиците от глобалното затопляне.
Съгласно директивата длъжностните лица ще трябва да дават приоритет на икономическата ефективност и американския просперитет във всички външнополитически ангажименти, свързани с енергетиката, се казва в заповедта.
Не се очаква оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение да бъде незабавно. Подписалите споразумението от 2015 г. могат да инициират оттегляне, като изпратят официално уведомление до ООН, и след това трябва да изчакат една година, за да влезе в сила.
Въпреки това само идеята за напускане на САЩ вече разтърси световната дипломация в областта на климата, като хвърли сянка върху последния кръг от годишните преговори на ООН на срещата на върха COP29 в Азербайджан през ноември миналата година.
САЩ са вторият по големина емитент на парникови газове след най-големия замърсител Китай и се смяташе, че предлагат решаващо лидерство в борбата за ограничаване на затоплянето на планетата. Решението на Тръмп да се оттегли съживява отдавна наболелите въпроси за това дали съществуващата от три десетилетия международна рамка за борба с изменението на климата е в състояние да се справи със задачата.
Природозащитниците разкритикуваха решението на Тръмп, заявявайки, че САЩ избягват отговорността си да се борят с глобалното затопляне, като същевременно пренебрегват икономическите дивиденти, свързани с развитието на електроенергия без емисии и технологии за чиста енергия в САЩ.
„Преходът към нисковъглеродна икономика вече е в ход“, заяви Ани Дасгупта, президент на Института за световни ресурси. „Отказът от Парижкото споразумение няма да предпази американците от климатичните въздействия, но ще даде на Китай и Европейския съюз конкурентно предимство в процъфтяващата икономика на чистата енергия.“
Анализатори, преговарящи и ветерани от дипломацията в областта на климата прогнозират, че последното напускане на САЩ може да измести баланса на силите към други държави и блокове. Това включва и окуражаване на Китай, който е инсталирал рекордно голям капацитет за възобновяема енергия и изнася енергийни технологии без емисии за други държави, въпреки че дълго време е използвал въглища.
Европейските лидери в областта на климата излязоха с предизвикателен тон, настоявайки, че оттеглянето на САЩ няма да попречи на действията в световен мащаб.
„Многостранните действия в областта на климата са доказали своята устойчивост и са по-силни от политиките на която и да е отделна страна“, заяви Лоранс Тубиана, ключов архитект на Парижкото споразумение, който сега е главен изпълнителен директор на Европейската фондация за климата.
Освен че се отказва от Парижкото споразумение, Тръмп обеща да отмени редица федерални политики, които са от решаващо значение за изпълнението на ангажиментите на САЩ за намаляване на емисиите, включително обещаното 50-52% намаление спрямо нивата от 2005 г. до края на десетилетието.
Лидерите на бизнеса и местните власти заявяват, че ще продължат да се стремят към намаляване на емисиите и насърчаване на безвъглеродната енергия. Анализаторите обаче настояват, че тези усилия на частния сектор и на поднационално ниво не могат да бъдат достатъчни без решителни федерални действия.
Противниците на участието на САЩ в Парижкото споразумение подкрепиха стъпката на Тръмп, като заявиха, че пактът е повлякъл икономиката и е позволил на други страни да диктуват енергийното бъдеще на страната, дори когато тези страни не успяват да постигнат собствените си цели за намаляване на въглеродните емисии.
Тръмп заяви, че САЩ ще „спестят над един трилион долара“, като се оттеглят от пакта.
Поддръжниците на Парижкото споразумение - включително бизнес лидерите и републиканците, които неуспешно насърчаваха Тръмп да се придържа към пакта през 2017 г. - твърдят, че за САЩ би било по-добре да използват влиянието си, за да повлияят по-добре на глобалните преговори за климата, като потенциално помогнат за стимулиране на американския износ на енергия, включително природен газ, който е по-чист от въглищата, когато се използва за производство на електроенергия.
Всъщност администрацията на Тръмп пречеше на срещите по време на първия мандат на президента, когато първоначалното излизане от Париж все още не беше договорено, като подкрепяше изкопаемите горива в годишните преговори.
Последният път действителното излизане на САЩ беше кратко и влезе в сила едва на 4 ноември 2020 г. поради по-дългия период на изчакване за официалното му обявяване. Бившият президент Джо Байдън направи постъпки за повторно влизане в споразумението веднага след встъпването си в длъжност през януари 2021 г.
За президента на САЩ е сравнително лесно едностранно да се оттегли от Парижкото споразумение, което се счита за изпълнително споразумение, което се основава на съществуващите законови правомощия на САЩ, а не за договор. Преговарящите от САЩ на конференцията за климата в Париж през 2015 г. дори работиха, за да гарантират, че в документа се споменават определени действия, които „трябва“ - а не „трябва“ - да бъдат предприети, за да се гарантира, че няма да има нужда от гласуване в Сената за даване на съвет и съгласие.