Италия и България искат да се отложи края на двигателите с вътрешно горене в ЕС

Група държави, включително Италия и България, настояват за разводняване на ключов елемент от климатичната програма на Европейския съюз: постепенното премахване на двигателя с вътрешно горене до средата на следващото десетилетие.

Италия, дом на емблематични марки суперавтомобили като Ferrari и Lamborghini, е една от петте страни, които настояват за петгодишно отлагане на плана на ЕС за автомобилните производители да премахнат емисиите от превозните средства, които продават, според предложение, видяно от Bloomberg News.

Това поставя предпоставка за предизвикателен ден за преговори във вторник, тъй като Франция, настоящият председател на ЕС, настоява министрите на енергетиката на блока да се споразумеят за множество зелени закони. От своя страна Франция се придържа към плана на Европейската комисия за постепенно премахване на двигателя с вътрешно горене в новите автомобили до 2035 г. съгласно компромисно предложение, видяно от Bloomberg News.

Германия планира да гласува в подкрепа на забраната, каза министърът на околната среда във вторник.

„Ако пакетът включва това, което Комисията предложи, забрана на автомобили, които отделят въглероден диоксид от 2035 г., тогава ще гласуваме в подкрепа“, каза министърът на околната среда Щефи Лемке пред телевизионния оператор ZDF.

Финансовият министър Кристиан Линднер каза на събитие, организирано от германската индустриална асоциация на BDI миналата седмица, че германското правителство няма да се съгласи с плана.

Законодателите в Европейския парламент подкрепиха плана за премахване на емисиите от нови автомобили по-рано този месец и направиха още една стъпка по-близо до прекратяването на технология, която е централна за автомобилната индустрия от повече от век.

Италия, наред с България, Словакия, Португалия и Румъния, се стреми към 90% намаляване на емисиите на автомобилните производители до 2035 г., годината, в която Европейската комисия е набелязала 100% намаляване. Страните искат целта за 100% да се отложи за 2040 г.Рим също така иска да осигури освобождаване за нишови производители, като Ferrari, поне до 2036 г.

Български служител, който не пожела да бъде назован, е казал пред "Ройтерс", че политиките в областта на климата трябва да вземат предвид икономическите и социалните фактори като "значителните разлики" в покупателната способност между страните от ЕС.

„За нас технологичната неутралност е ключовият въпрос“, каза Роберто Чинголани, министър на енергетиката на Италия. „Не вярваме, че наличието само на едно решение на транспортния проблем е решение. Предлагаме да отворим менюто.”

Страната е особено загрижена за натиска за декарбонизиране на пътния транспорт, като изостава от някои от европейските си колеги и също така може да се похвали със силна индустрия за суперавтомобили. Докато Ferrari сега планира да пусне първото си напълно електрическо превозно средство в изложбените зали до три години, фирмата влиза късно на пазара - Porsche започна да продава своя модел Taycan с батерии през 2019 г.

Споразумение между министрите във вторник ще определи преговорната позиция на държавите-членки за по-нататъшни преговори с Европейския парламент и Европейската комисия относно окончателната форма на пакета за прилагане на целта за намаляване на емисиите с 55% за това десетилетие.

Законодателите на ЕС гласуваха по-рано този месец, за да позволят изключение от регламента за специализирани производители, произвеждащи по-малко от 10 000 автомобила до края на 2035 г. Италианската група държави също настоява за признаване на възобновяемите горива, нещо, което според критиците е начин за удължаване на използването на двигателя с вътрешно горене.

Борба за финансиране

Спорът за това как да се защитят гражданите с ниски доходи от политиките на Европейския съюз, за ​​да се постави цена на замърсяването, заплашва да попречи на страните от блока да се споразумеят за редицата нови зелени мерки.

Преди срещата днес страните са и в противоречие относно плана на Брюксел за стартиране на нов пазар на въглерод в ЕС през 2026 г., налагайки разходи за CO2 върху замърсяващите горива, използвани в сградите и транспорта.

Предложението, което според Европейската комисия е необходимо за справяне с нарастващите емисии от транспорта, раздели държавите, като някои се притесняват, че може да повиши сметките за енергия на гражданите - които се повишиха през последните месеци и подхранват инфлацията.

Очаква се всяка сделка да зависи от това дали министрите могат да се съгласят с нов фонд на ЕС, който да помогне на по-бедните домакинства да плащат сметките за енергия и да преминат към чиста енергия, казаха дипломати пред "Ройтерс".

Държавите са разделени относно това колко голям трябва да бъде фондът и как да го финансират. Комисията предложи той да съдържа приходи от една четвърт от разрешителните за CO2, продадени на новия пазар на въглеродни емисии – очаква се да донесе приблизително 72 милиарда евро от 2025-2032 г.

По-богатите държави от ЕС, включително Германия и Холандия, искат да ограничат неговия размер - като някои, като Австрия, се очаква да получат по-малко от 1% от фонда, съгласно предложението на Комисията. Някои централни и източни страни казват, че той трябва да е по-голям и не могат да се съгласят с новия въглероден пазар без него.

Рискът е, че неодобрението на фонда може да осуети сделки по други предложения - включително реформи на съществуващия въглероден пазар на ЕС - тъй като законите са взаимосвързани.