Всички рискове пред България в момента са свързани с политическата нестабилност в страната. Лошото управление на пандемията и ниските нива на ваксинация срещу COVID-19 предизвикват огромни икономически проблеми, защото затрудняват връзките с останалия свят, и ще предизвикат нови сътресения, особено в туристически бизнес. Това заяви д-р Евгений Кънев, управляващ съдружник в инвестиционно-консултанската компания за сливания и придобивания "Маконис", в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

"Политическата криза и необходимостта да се вземат тежки решения от служебното правителство изключително много затормозява бизнес средата. Никой не иска в момента да поема никакъв риск, дори държавата, извършвайки своите служебни ангажименти. Бягането от отговорност и отлагането на много важни решения за индустрията заради това, че няма редовен, а служебен кабинет, също пречи на бизнес средата и много проекти се отлагат."

Планът за възстановяване и устойчивост беше пратен в Брюксел, но "този план най-вероятно няма да мине, точно защото няма кой да поеме политическия ангажимент" за приемлива за Европейската комисия дата за затварянето на въглищните централи, каза Кънев. 

"Не успяхме да договорим отлагане във времето за затварянето на мините за разлика от Полша, което ни поставя пред огромен сблъсък с Европейската комисия. Друга причина е вечният проблем с прокуратурата и мястото й в съдебната система - България няма да получи пари, докато не се поеме ясен ангажимент за съдебна реформа."

Няма съгласие около какво да бъде съставен редовен кабинет и каква програма да преследва той. "Част от партиите искат запазване на статуквото и запазване на модела на раздаване на пари от държавата по начина до момента, други - модернизация на държавата и нейната интеграция с Европа."

В коментар за решението на Конституционния съд, че назначаването на служебния министър по икономика Кирил Петков противоречи на основния закон на държавата заради канадското му гражданство, Кънев заяви, че не очаква да има съдебни дела по негови решения. 

"Сегашият министър на икономиката ще преподпише всички заповеди на Кирил Петков."

Рекордни сделки и нов икономически цикъл

Постигането на нов световен рекорд на M&A сделките от 4.1 трилиона долара не е изненада на фона на оздравяването на световната икономика след COVID-19. На пазара има и голяма ликвидност и много фирми предпочитат да растат чрез покупки, а не органично, коментира Кънев. Сделките са много на брой, но под 50 млрд. долара, тъй като големите стратегически инвеститори изчакват да намалеят рисковете в момента.

Влияние за активността на финансовите инвеститори в тяхното търсене на нови бизнес и бизнес модели след пандемията са оказали и геополитическите противопоставяния между САЩ и Китай, зелената сделка в Европа, климатичните проблеми, смята Кънев.

Може да се направи връзка с предишния рекорд през 2007 г. и последвалата финансова криза. 

"Това беше краят на един голям икономически цикъл с много свободни пари на пазара. Пандемията приключи най-продължителния цикъл на растеж на световната икономика от 2009 г. насам. Сега сме в нов цикъл, началото на възстановяването след кризата, която беше подпомогната, а не толкова причинена от пандемията. Това е свързано с края на карбоновата ера, нови технологии, четвъртата индустриална революция, дигитализация и биотехнологии - виждаме как много от традиционните бизнеси губят стойност."

В България има все повече проекти за консолидация на отделни индустрии на пазара за сливания и придобивания, тъй като пазарът е малък и фрагментиран. Има такива консолидации в агроиндустрията, телекомуникационния и медийния сектор.

България продължава да е интересна в чужбина по две линии, каза Кънев. "Едната е IT индустрията - повече за кадри, отколкото за решения." Има и сделки за преместване на производства по-близо до пазарите им, където България е привлекателна като член на Европейския съюз.

ESM вдига дълговата граница

Предложеното увеличаване на нивото на държавен дълг до 100% от БВП на страните от еврозоната е начин да се узакони нарушаването на принципите от Маастрихт. Много държави вече са надминали до момента разрешенето ниво от 60% и могат да срещнат трудности при изплащането на дълговете, особено при очакваното повишаване на основните лихвени проценти, каза Кънев.

Какво още се случва на пазара за сливания и продобивания, ефектите от вдигането на дълговата граница в еврозоната и ролята на ЕЦБ, инфлационните очаквания може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.