Когато мислим за пенсия, трябва да избираме поне 5-годишен период на инвестиция и да влагаме средствата, които не са ни нужни в ежедневието. Доброволните пенсионни фондове осигуряват една по-консервативна доходност, но има и други финансови продукти и инструменти, които могат да се ползват за осигуряване на доход, след като спрем да работим. Около подобни тези се обединиха Николай Устамитев, старши консултант в „Моите пари консулт“ и водещият на предаването „Светът е бизнес“ Ивайло Лаков.

Поредният епизод на предаването на Bloomberg TV Bulgaria бе посветен на различните варианти, по които можем да се погрижим за бъдещия си доход при пенсиониране, в ситуация, в която все повече банки се отказват от приемането на депозити, а лихвите са на практика несъществуващи.

Като за начало всеки може много грубо да се ориентира каква държавна пенсия би взимал, посочва Устамитев. Евростат има статистика за всички държави в Европейския съюз, която показва какъв е процентът на заместване на предпенсионния доход с пенсионния. За България това число е 34%. Тоест например на 1000 лв. заплата съответства 340 лв. пенсия.

Разбира се, има много възможности, с които да увеличим този бъдещ доход, но те са свързани с определени лишения днес, казва експертът. Трябва да спестим от днешно потребление, за да си осигурим бъдещо такова. Това се случва, като инвестираме въпросните спестени средства в различни финансови продукти и инструменти.

„Трябва да има норма на спестяване, която да е съобразена с това, което човек иска да има в далечното бъдеще“, казва Устамитев и добавя, че „пенсионната цел не е цел само на държавната система, а трябва да бъде цел и на всяко физическо лице или семейство.“

В доброволните пенсионни фондове може човек да инвестира каквато си поиска сума. Можем да избираме между анюитетни вноски и инцидентни плащания. Сметката ни там е по индивидуална партида, като тези пари се унаследяват и дяловете може да се разпродадат по всяко едно време изцяло или на части от тях, обяснява експертът.

Друг начин за инвестиране са взаимните фондове. В Западните държави те са по-популярни, отколкото България. Взаимните фондове могат да обхващат цялата икономика на една страна или да са върху регион, върху сектор на икономиката или отделна област. Може да бъдат консервативно имплементирани върху държавни ценни книжа или корпоративни облигации. Те могат да бъдат и много по-динамични, тоест с висока печалба, но и с висок риск.

 „Акциите са най-рисковите финансови инструменти и най-доходоносни. Но понякога доходността може да бъде с обратен знак и това не бива да се забравя.“

Във взаимен фонд, по думите на госта, вече може да се инвестира по-лесно, защото банките са започнали да предлагат такъв тип финансови инструменти. Банките създават свои фондове и са и в ролята на управляващо дружество. Заради спада в лихвите и високите цени на недвижимите имоти, банките се стремят да привлекат повече клиенти към този тип инвестиции и са направили услугата по-достъпна. Без да се ангажира с претенция за изчерпателност, Устамитев посочва, че прагът на вноските е много нисък и минимумът, който той е чувал, е 20 долара/евро на месец.

Средствата, вложени във взаимните фондове, също се унаследяват.

Най-важното лице в този тип фондове е портфолио мениджърът, посочва специалистът, тъй като неговата задача е да се спазва еталона на фонда – да прави така, че в дяловете да намира първокласни активи и фондът да достига обещаната доходност, вписана в проспекта му. Разбира се, трябва да се помни, че написаното в проспекта не е гарантирано по никакъв начин.

„Когато един обикновен инвеститор трябва да избере нещо, трябва да стъпи на достоверна и аргументирана информация. Затова фондовете си мерят доходностите, а портофолио мениджърът е важно лице и се доказва всеки ден.“

Борсово търгуваните фондове (ETF) са трети вариант. ETF много приличат на взаимните фондове, но там управлението е пасивно, посочи гостът. Тaкъв тип фонд се конструира  върху пазарен индекс, който съществува вече обективно на фондовата борса или пък върху определени индустрии. Например искаме да инвестираме във фонд, който следи движението на NASDAQ. Тогава портфолио мениджърът вече не мисли какво да се слага в този дял, а вкарва само тези акции и активи, които са вече в NASDAQ. По този начин се получава, че доходността на нашето вложение следва движението на индекса, като изключим таксите. А последните тук са много по-ниски, заради пасивното управление. Ако таксата във взаимните фондове е примерно 1-3%, на един голям ETF е да кажем 0.07%, посочва Устамитев. За сравнение встъпителната такса във втория стълб на пенсионната система е 3.75%.

Също така консултантът обяснява, че съветва клиентите си при инвестиция в ETF да се търси по-широк индекс, за да се диверсифицира риска. Тоест индекс, който покрива различни компании, от различни индустрии и от повече държави.

Инвестициите винаги са свързани и с риск, който произлиза освен от действията на всички свързани играчи и от цикличността на световната икономика, напомнят експертите.

„Развитието на световните пазари е циклично и то не по синусоида. Периодът на възход е около 10-12 години, а този на спад - между 3-5“, обяснява Устамитев.

Затова консултантите съветват да се предприема поне 5-годишна инвестиция, която да гарантира, че ще прескочим евентуалния период на свиване. Разбира се, тези цикли се основават на минали периоди и никой не може да ни гарантира, че ще бъдат същите. Но историческите данни също така показват, че в дългосрочен период пазарите винаги се възстановяват.

Вижте повече във видеото.

Статията да не се приема като съвет за инвестиция. 

Още гости на "Светът е бизнес" може да намерите тук.