Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Законите в България са написани добре, но управляващите намират вратички в тях

Д-р Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството, "Светът е бизнес", 28.07.2021

21:00 | 28 юли 2021
Автор: Георги Карамфилов

Финансовият министър Асен Василев не е забранил вътрешното възлагане при процедурата за обществени поръчки. Тук става въпрос за едно огромно изключение от общите правила, което е уредено в закона на база на перфектно въведено европейско законодателство в самото национално българско законодателство. Самият министър на финансите по-скоро е препоръчал на Агенцията по обществените поръчки да издадат едни методически указания, които трябва детайлно да кажат как точно трябва да се прилагат тези нормативни разпоредби за вътрешно възлагане. В тези методически указания, които имат по-скоро инструктивен характер, а не са подзаконов нормативен акт, са изяснени точни хипотези, при които можем да имаме вътрешно възлагане на обществени поръчки. Това заяви д-р Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството, в предаването “Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков. 

Причината за това действие на финансовия министър, според д-р Тони Димов, е че българските управляващи доста свободно са си позволявали да възлагат обществените поръчки на вътрешни структури на ведомството, което инициира самата обществена поръчка. Гостът пояснява, че законът е доста ясен и на европейско, и на национално ниво, като в него е записано, че когато ведомството, което инициира обществената поръчка, разполага с вътрешна служба, която има капацитет да изпълни поръчката, то това ведомство има правото да не излиза на пазара, а да възложи задачата на вътрешното тяло. Но това става само когато вътрешната служба наистина има капацитета да изпълни обществената поръчка, а не да търси трети подизпълнител, който да я изпълни. Според д-р Димов това е заобикаляне на закона. 

“В закона е казано, че публичните ресурси трябва да се разходват по възможно най-прозрания начин. Единственото изключение на това правило е когато има вътрешно възлагане на обществената поръчка. Това изключение е превърнато в схема.” 

Капацитетът на една вътрешна изпълнителна агенция или служба може да се докаже чрез нейния бекграунд. Това е в случаите, в които вътрешната служба има за задача да наблюдава цял определен сектор и в целия този сектор тя може да бъде определена като най-добрата откъм възможност за изпълнение на дадени задачи. Но д-р Димов смята, че на практика това, което случва е, че ведомството създава едно еднолично акционерно дружество, което е изцяло собственост на държавата, в което се наливат публични средства. То няма никакъв капацитет откъм апаратура или човешка сила, то притежава само една куха юридическа регистрация и просто казано - много пари. Това акционерно дружество по “абсолютно непрозрачен начин” подвъзлага на определени фирми задачата да му осигурят нужния капацитет, за да изпълни поръчката, а фирмите подизпълнители получават възнаграждение от държавните средства. 

“Това е заобикаляне на закона и злоупотреба с право” 

В ефира на “Светът е бизнес” д-р Тони Димов сподели, че самият той е направил проверка, която е установила, че българското законодателство правилно е имплементирало европейските директиви. Интересното тук е, че европейските законодатели изобщо не са имали като идея, че някой може да търси вратички в този закон, за да разходва непрозрачно публични средства. Тяхната основна загриженост е била в това, че самата изпълнителна агенция, която е натоварена със задачата да изпълни обществената поръчка при едно вътрешно възлагане, може да се отклони от това да предлага характерните за нея публични услуги. Поради тази причина в закона ясно е описано при какви условия може да се възлага обществена поръчка на вътрешна структура. 

“Парадоксално, но идеята на вътрешното възлагане е да се спестят пари, а не да се дадат повече. Да има доказателство от страна на публичния сектор, че при нормална процедура за възлагане на обществена поръчка, разходите за нейното изпълнение е щяло да бъдат повече, отколкото при вътрешното възлагане.”

Чисто юридически погледнато, пояснява д-р Тони Димов, законът не е бил нарушен. Но когато се забележи трайна тенденция за такъв тип практика, можем да говорим за заобикаляне на закона. А в случаите, когато говорим за огромни публични средства, може да се говори дори за засягане на текстовете в наказателния кодекс. 

По темата за регулаторната законодателна реформа от 2016 г., която имаше за цел да направи българското законодателство по-целесъобразно и по този начин по-лесно да бъдат измервани ефектите от него, д-р Тони Димов заяви, че сме на прага на петата година от тази реформа. Според него, след първите пет години от една реформа могат да бъдат отчетени ясните резултати от нея и да се прецени дали политиките вървят в правилната посока. По конкретния казус д-р Димов е на мнение, че досега нищо не е постигнато, а самата реформа е по-скоро симулация на такава. 

“Всяко бъдещо решение, което е свързано с въвеждането на законов или подзаконов нормативен акт, следва да е предхождано от предварителна оценка на въздействието, която на базата на факти и доказателство, които са научно доказани и безспорни и така да препоръчва или да отхвърля едно или друго решение.” 

Друго, което д-р Димов посочва, е че всяко бъдещо решение на Народното събрание трябва да бъде предварително обсъдено със своите бъдещи адресанти, за да дадат те своето мнение за евентуалните ефекти от този закон. Чак след анализ и оценка на всички тези фактори би било редно парламентът да вземе решение дали този законов или подзаконов нормативен акт е подходящ за приемане и въвеждане от изпълнителната власт. 

“Според нас регулаторната реформа се е изродила и превърнала в регулаторна аномалия”. 

Д-р Димов пояснява, че тази аномалия има два аспекта. Първият е, че според европейските норми законодателната инициатива на изпълнителната власт в пъти надхвърля тази на депутатите в Народното събрание. Причината е, че изпълнителната власт има реален поглед върху функционирането на държавата и проблемите, които хората срещат. Там има 30-дневен срок за обществено обсъждане, както и обсъждане на ниво Министерски съвет между всичките ведомства. При законодателната инициатива на народните представители правилата за анализ и оценка на законопроект са толкова “окастрени”, че парламентът се е превърнал в бързата писта, където лобистки закони могат да минат с изключително малко съпротивление. Според д-р Тони Димов, срокът, в който се приемат някой от законопроектите, фактически няма как да включва оценка и анализ на въздействието им. 

Вижте повече във видеото.

Още гости на "Светът е бизнес" може да намерите тук.