Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
„Светът е бизнес“ е предаване за икономика, инвестиции и глобални пазари, което предлага задълбочени анализи и експертни коментари от водещи професионалисти в бизнеса. Всеки делничен ден от 20:30 ч. з

Спукване на AI балон може да струва десетки трилиони, има ли прилики с 2000 г.?

Цветислав Лазаров, финансов консултант и директор „Инвестиционни проекти“ във Find2be, в „Светът е бизнес“, 2.10.2026 г.

2 October 2026 | 21:00
Обновен: 3 October 2026 | 09:29

Автор: Божидарка Чобалигова

В развитието на една индустрия има четири основни момента – формира се търсене, влизат играчите, достига се първи връх, последван от корекция и спад. Секторът на изкуствения интелект (AI) се намира в момента, в който влизат играчите, и се забелязват белези, подобни на случилото се по време на дотком балона през 2000 г. Това коментира Цветислав Лазаров, финансов консултант и директор „Инвестиционни проекти“ във Find2be, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков.

Основният двигател на AI не са чиповете, а по-скоро са няколко метала, включително медта, защото без тях нищо не е възможно. Другият двигател е критичната инфраструктура, която трябва да се изгради около центровете за данни и компаниите, които се занимават с изграждането на такава инфраструктура, са сред най-привлекателните за инвеститорите в момента, коментира Лазаров.

Гигантът Nvidia обяви приходи от над 96 млрд. долара през второто тримесечие, но тя прибягва до т. нар. модел на финансиране от доставчика (vendor financing), при който компанията дава пари назаем на клиентите си, за да купуват чипове от нея. Anthropic пък се оценява приблизително на 45 пъти нейните годишни приходи. Това е изключително агресивен множител, компанията едва сега започва да генерира приходи, които да ѝ помогнат евентуално да върне дълговете си, отбеляза финансовият анализатор.

„През 2000 г. отново имаше дружества, Nortel и Lucent, които даваха пари назаем на клиентите си, за да купуват продуктите им. Тогава икономиката изгуби между три и пет трилиона долара, но сега сумата вероятно ще е пет до шест пъти по-висока.“

Около 85% от средствата, които се насочват в развитието на изкуствения интелект, идват от дълг. Това означава, че инвеститорите пак не са си научили урока от световната финансова криза през 2008 г. Те отново ще започнат да обединяват задължения на пазара, да им определят рейтинги, да ги продават на отсрещната банка. Този проблем не е решен и трябва да следим внимателно този аспект, изтъкна Лазаров.

Търсене на диверсификация

Големите фонд мениджъри имат значителна експозиция към технологичния сектор, тъй като той генерира най-силен растеж. Но темата за диверсификацията става все по-важна за тях, отбеляза събеседникът.

Така например един от големите играчи, KKR, е започнал да инвестира в компании, които произвеждат тубрини за парогазови централи. Такава голяма централа се строи в Охайо, проекти за подобни централи има и в Европа, коментира Лазаров.

„Цената на акциите на компании като General Electric и Siemens е значително по-висока в сравнение с началото на годината. В последния си отчет Siemens съобщи, че мощностите ѝ са претоварени и поръчана турбина днес ще бъде доставена на клиента след шест години.“

Големите фондове започват да инвестират в дружества, базирани на активи, които трябва да осигурят необходимата енергия за центровете за данни. Тези компании първи ще извлекат печалба от бурното развитие на AI, очаква Лазаров.

Петролът се превръща в основен инструмент за управление на икономиките

В момента централните банки нямат много полезни ходове да влияят на световната икономика чрез лихвените проценти. Икономиката на САЩ не е в добро състояние, а ако Федералният резерв продължи да повишава лихвите, има опасност дългът да нарасне още повече и икономиката да фалира. Ако свали лихвите, ще ускори инфлацията, а това също е проблем, обобщи събеседникът.

Европа сама стимулира инфлацията си, като финансира огромна част от конфликта в Украйна, счита Лазаров. Според него Европейската централна банка (ЕЦБ) може би трябва да се намеси на пазара, но не като намалява балансите си или покупките на злато, а като обърне внимание на всяка отделна страна в еврозоната. Общата инфлация във валутния съюз е 3,8% през септември, но в някои страни, включително в България, е значително над това равнище, добяви той.

Проблем са високите цени на петрола и затова държавните ръководители полагат големи дипломатически усилия за разрешаване на конфликтите в света, отбеляза гостът.

„Когато цената на петрола мине границата от 120 долара за барел, в Европа трябва да започнем да обмисляме мерки, включително спиране на износа на ток. Дори цената на петрола да започне да спада, тя ще се задържи над 75-80 долара за барел, тъй като е разрушена критична инфраструктура в основните страни износителки, за чието възстановяване ще са нужни години.“

В САЩ предстоят междинни избори през ноември, а това в исторически план е много волатилен момент за пазарите по света, изтъкна Лазаров.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук.