Без качествено образование България ще бъде икономика с ниска добавена стойност

Не е задължително изпитите в българските училища да следват модела на PISA, но образованието у нас трябва да е така организирано, че когато учениците станат на 15 години, да са придобили конкретни умения, които им помагат да се справят в дадени житейски ситуации. Важно е да се даде по-голяма свобода на учителите в интерпретирането на учебните програми и в начина им на преподаване, училищата, които подобряват представянето на учениците си, следва да бъдат възнаграждавани, а слабите училища се нуждаят от подкрепа. Това коментира Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна икономика, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев

Според нея в рамките на мандата на едно правителство може да се направи много, но резултатите няма да се видят веднага, тъй като за реализирането на една реформа в нейната пълнота са нужни между осем и десет години.

„Първо, трябва да се установи каква е добавената стойност на училищата в обучението на учениците. В момента не знаем кои са училищата, които подобряват резултатите на учениците си и те не се възнаграждават.“

Второ, нужно е да се идентифицират постоянно слабите в годините училища и да се насочи ресурс към тях, не само финансов, но и под формата на подкрепа за директорите на училищата и за учителите, счита Георгиева. Те трябва да бъдат освободени от стандартните учебни програми, които се прилагат, и да преподават базови умения, за да е сигурно, че когато ученикът завърши училището, ще може да чете и да разбира и ще има базова математическа грамотност, добави тя.

Проблемът не е в модела „парите следват ученика“

Според Георгиева заявките на правителството за промяна в модела на финансиране, свързан с принципа „парите следват ученика“ не са подкрепени със сериозен анализ, който да показва проблеми с този модел.

„При този модел учениците са основният фактор за финансиране, но той е свързан и т. нар. делегирани бюджети, които дават значителни права на директорите в управлението на училищата. Ако се върнем назад и отнемем права, като централизираме управленски правомощия, това няма да се отрази добре на образователната система.“

Проблемът според Георгиева е, че образователната система не се е развила отвъд модела „парите следват ученика“ и не е създала допълнителни механизми за възнаграждаване на училищата, които се справят добре в обучаването на децата, и да подкрепят тези, които изпитват затруднения.

Почти двойното нарастване на инвестициите в образованието между 2019 и 2026 г. е стандартен ръст, който се наблюдава навсякъде, включително в доходите на населението, отбеляза Георгиева и добави, че проблемът в образованието не са финансовите механизми, а това, че те не адресират проблема с качеството.

Увелчаването на средствата за образование решава само проблема с намирането на учители, които да получават добри възнаграждения за труда си, тъй като дълго време секторът на образованието беше изоставащ по отношение на възнагражденията, коментира събеседничката.

Бизнесът трябва да инвестира в ограмотяване на кандидатите за работа

В България съществува ножица между ученици на много високо ниво и такива, на които им липсва базова грамотност. Над 50% от децата не разбират смисъла на сравнително кратки текстове и не могат да вземат решения въз основа на прочетеното, изтъкна Георгиева. Въпросът е как средностатистическите ученици да достигат поне средните нива в изискванията на PISA и на матурите след 12-и клас, тъй като много ученици не успяват да се справят и с тях и да завършат образованието си, добави тя.

Резултатът за бизнеса е, че се налага не само да инвестира в обучение, но и в ограмотяване на кандидатите за работа.

„Анкетите сред фирми на Агенцията по заетостта показват, че най-честата пречка пред намирането на подходящи кандидати за работа е липсата им на умения да общуват на родния език. Става въпрос за хора, които живеят в България и са завършили българската образователна система.“

Докато не се повиши качеството на образованието, българската икономика ще остане с ниска добавена стойност, няма да може да произвежда качествени продукти, които да се изнасят в чужбина и да са добре приети в други страни, счита Георгиева.

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" можете да гледате тук.