От началото на 2026 г. 74% от жилищата на пазара в София са били закупени с ипотечен кредит, това означава, че за две от всеки три жилища е било използвано банково финансиране. През 2025 г. това се е отнасяло за 60% от жилищата. Причината вероятно е в много по-високите цени на жилищата, поради които наличните пари в брой вече не са достатъчни за много купувачи. Това съобщи Борис Димитров, собственик и изпълнителен директор на "Кредит Навигатор", в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков.

Тенденцията е валидна и на национално ниво – ако през миналата година 30% от реално закупените жилища са били с кредит, за първото полугодие на тази година делът им е нараснал до 40%, отбеляза Димитров.

Жилищното кредитиране у нас продължава да се увеличава, като през януари годишният ръст е достигнал 28%, а последните налични данни за юли сочат увеличение с 25,7 на сто. Това се случва на фона на спад на сделките с имоти от 16,8% за полугодието спрямо първата половина на миналата година.

Според Димитров другата причина все повече хора, които искат да закупят жилище, да се обръщат към банковото финансиране е високата инфлация в България, заради която разполагаемият доход на купувачите намалява.

 „Инфлацията работи и в двете посоки – когато се ускорява, хората се опитват да спасят парите си в недвижим имот, а когато е ниска, им остава по-голям разполагаем доход и решават да инвестират парите си с покупка на имот.“

Двигател на ипотечния пазар продължават да бъдат ниските лихви по заемите благодарение на високата ликвидност на банките в страната. В България основният лихвен процент е 2,43%, докато средният за еврозоната достига 3,5 на сто, съобщи Димитров.

Прегрява ли пазарът?

Силният ръст на ипотечното кредитиране в България се случва на фона на значително по-умереното средно покачване от 3% на годишна база в еврозоната през първото полугодие. Това подвига въпросът дали пазарът у нас прегрява.

„Съществуват различни методологии, по които се изчислява това. ЕЦБ, МВФ, БНБ правят оценки на риска и ако методологията им е в три степени, България се намира по средата – не сме в балансиран пазар, но не сме и в т. нар. балон, при който прегряват фундаментални фактори в знак за предстояща осезаема корекция.“

ЕЦБ изчислява задлъжнялостта на домакинствата основно чрез съотношението между обема на отпуснатите ипотечни кредити и брутния вътрешен продукт (БВП). По този показател задлъжнялостта на българските домакинства е 16%, съобщи Димитров. За сравнение, в Швеция, най-задлъжнялата страна в ЕС, съотношението е над 80%, в Нидерландия то достига 78%, приблизително колкото и в Дания, а във Франция и Германия е около 45 на сто. България е във фаза на настигане на тези икономики, отбеляза събеседникът.

Страната ни е на едно от последните места в ЕС и по кредити на човек от населението. Това показва, че макар кредитирането да расте значително, проникването му сред населението започва от много ниска база, коментира Димитров.

Според него същото се отнася и за пазара на недвижими имоти. България остава достъпен пазар от гледна точка на работни заплати, които са необходими за закупуването на средно двустайно жилище. При средна цена от около 200 хил. евро за такъв апартамент в София, са нужни около осем годишни работни заплати за изплащането му. В някои западни столици са необходими работните заплати за 15, дори 20 години, изтъкна събеседникът.

Хората да внимават с бързите кредити

Хората трябва да подхождат внимателно към бързите кредити, посъветва Димитров и добави, че в процентно изражение това е сегментът, в който необслужваните заеми растат най-бързо.

„Хората трябва да имат ясна идея за какво вземат парите и ясна времева рамка кога ще успеят да погасят кредита, в противен случай лесно могат да влязат в спирала на свръхзадлъжнялост.“

Такива случаи се наблюдават дори сред хора на добри позиции. В един момент вноските за тях стават непосилни, стига се до забавяне на плащанията и се търсят инструменти за обединяване на задълженията през банково кредитиране, посочи Димитров.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Българите все по-често прибягват към ипотечни кредити при покупката на жилище

БНБ разпореди на банките набор от показатели за наблюдение на ипотечните кредити

Лихвите по ипотечните кредити може да тръгнат нагоре с 0,5% след средата на 2024 г.

И през 2024 г. в България няма да има рязко повишение на лихвите по ипотечни кредити

България е с най-ниски лихви по ипотечни кредити в региона, но започва вдигане