Ако планирането на бюджет 2027 бъде оставено без публичен натиск, той няма да е по-различен от сегашния бюджет. Притесненията на управляващите, че реформите означават загуба на електорална база държат страната в омагьосан кръг. Това коментира Илия Кръстев, председател на Българската работодателска асоциация "Иновативни технологии" (БРАИТ), в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев.
Кръстев изрази очакване, че правителството ще предприеме по-смели стъпки относно финансирането на публичния сектор, като вземе предвид броя на работещите хора в него и тяхната ефективност спрямо икономиката като цяло. Реформи са нужни в съществуващите регулаторни рамки, здравеопазването, образованието, неефективните държавни компании, които източват публичния ресурс, добави той.
„Притесненията ми са свързани с това, че все още отделните министерства се занимават с отделни казуси под натиска на бизнеса и неправителствените организации. Липсва цялостна стратегия, с която всички министерства да се съобразяват.“
Войните в Украйна и Близкия изток създават възможности за България
Липсата на стратегия за привличане на инвеститори е системен проблем в страната ни, тя не е проблем само на това правителство, което е на власт от четири месеца, отбеляза Кръстев. За да привлече инвеститори, държавата трябва да създаде пакет от възможности за тях, включително къде могат да се реализират те, като се подготвят и анализи на рисковете на тези локации, обясни събеседникът.
Когато държавата е готова с тази част, се организира роудшоу, при което премиерът, министри, търговски аташета посещават страни, дефинирани като стратегически относно секторите, които искаме да развиваме, и предлагат проактивно възможности за инвестиции, допълни той.
„България има такива възможности, тъй като в момента тече поредно преструктуриране на веригите за доставки. Войните в Украйна и Близкия изток създават и възможности, но (както се казва в известния виц, за да спечелим от тотото - бел. ред.), първо трябва да пуснем фиш.“
Към момента това не се вижда, посочи Кръстев и добави, че за да оперира в изключително конкурентната среда в световен мащаб, бизнесът се нуждае от достъп до капитали, хора и регулаторна рамка.
Според него в момента на пазарите има голяма доза страх и малка страна като България трябва да намери начин да го компенсира, като създаде сигурност чрез въвеждането на правила и осигуряването на гаранции за спазването им.
Привличането на инвестиции от Китай не е непременно негативно, но крие рискове
Напоследък се наблюдават опити за задълбочаване на отношенията с Китай и привличане на китайски инвестиции. Това не е непременно негативно, но работи, само ако държавата ни има ясна визия за мястото си в света, стратегията си и какъв тип инвеститори иска да привлича, счита Кръстев.
Съществуват примери за китайски инвестиции, които навлизат активно в Югоизточна Европа, включително в Сърбия. Въпросът е как са изградени отношенията и как е гарантирано изпълнението на задълженията на китайските инвеститори по договорите, които са сключили, посочи той. Това създава рискове, които понякога вземат за заложник цялата икономика, предупреди събеседникът и добави, че България трябва да насочи по-активно усилията си към Западна Европа и САЩ за привличането на инвеститори.
Но Кръстев отново изтъкна, че е нужно правителството да има консолидирана стратегия за това как си представя икономиката след десет години и да заяви категорично кои са ключовите стратегически партньори на страната ни в областта на инвестициите.
Той коментира и обявените днес резултати на българските ученици на тестовете PISA, според които 58% от учениците в страната са функционално неграмотни, като отбеляза, че не е лесно да се привличат инвестиции с образование, което дава такива резултати относно базисните компетенции на младите хора.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук.
