Регулацията за достъп до криптопазара не означава задължително допълнителни данъци. Регулирането на криптосектора чрез MiCA (Регламента за пазарите на криптоактиви – бел. ред.) поставя бариера за вход на пазара за доставчиците на криптоактиви, изисква от тях капитал, прозрачност и лиценз, както и поддръжка на лиценза, за да имат достъп до европейския пазар. Това обясни данъчният консултант Марина Мучакова в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков.

Статутът на криптокомпаниите е променен – ако преди те бяха по-скоро технологични компании, сега на тях се гледа като на финансови институции, добави Мучакова.

В България те са регулирани от Комисията за финансов надзор (КФН), като всяка криптоборса има лиценз в една европейска държава, а в останалите оперира с паспорт, отбеляза събеседничката. Регулиращите органи издават лицензи и следят дали те се спазват.

„Ако една криптокомпания нарушава правилата, тя може да бъде забранена, да загуби лиценза си и да бъде включена в черен списък.“

Черните списъци се поддържат от ESMA - Европейския орган за ценни книжа и пазари, и по правило, ако веднъж е наложена забрана, криптокомпаниите не могат да излязат от тях, тъй като няма процедура за реабилитация, обясни Мучакова. Това означава, че техните управители и акционери получават петно върху престижа си и вече не могат да участват в друг криптопроект или във финансовия сектор като цяло и нямат право да заемат ръководни длъжности, добави тя.

Криптовалутите и златото се третират като финансови активи

Данъчният статут на криптовалутите като клас актив не се е променил в сравнение с предишни години и те по-скоро се третират като финансови активи, изтъкна събеседничката. С влизането в сила на MiCA отношенията, свързани с някои видове токени, са били преуредени, като например част от стейбълкойните са със статут на фиатни пари и са платежно средство.

„Криптосделките са приравнени на покупко-продажба или на замяна и данъкът, който се заплаща, е 10%.“

При системна търговия той може да нарасне на 15% и доходът да стане осигурителен, отбеляза Мучакова. Тя обясни, че българският Закон за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) работи на три режима, като облагането от 10% е режимът по позразбиране, а другите два са отклоненията – системна търговия или лично имущество.

Ако, например, наш роднина по права линия почине и ни завещае криптовалутата си, тя ще се превърне в наследство и макар че се третира като финансов актив, може да се приеме, че става дума за лично имущество и то да бъде освободено от данък. Дарение също би влязло в хипотезата за лично имущество, посочи събеседничката.

Основният проблем е, че съществува широка граница между това дали търгуваме или се разпореждаме с личното си имущество. Когато документите пред данъчните власти дават разнопосочна информация, хората могат да попаднат в различни хипотези, затова е по-добре да планират по-високата ставка, посъветва тя.

Златото също се счита за финансов актив и може да се помести в трите режима на ЗДДФЛ, отбеляза Мучакова. Тя изтъкна, че хората, които решават, че златото не е финансов актив, а лично имущество, допускат логическа грешка.

„Инвестиционното злато не попада автоматично в графата „лично имущество“, а по-скоро влиза в хипотезата за стопанска дейност. Така то става финансов актив.“

Държавата вече не регулира трудовия пазар, а е конкурент на частния бизнес

Мучакова коментира и Закона за бюджета за 2026 г., като отбеляза, че той наследява нежеланието за реформи в разходната част на последните шест правителства. А поради раздутата държавна администрация хората в трудоспособна възраст у нас един ден работят за себе си, а на следващия – за да издържат един човек от публичния сектор или човек в пенсионна възраст, който получава пенсия.

„Административната тежест в България е 50% и тя е една от най-високите в момента.“

Населението намалява, а на този фон администрацията расте и се стига до куриозна ситуация, в която безработицата в страната е 3% при нормално равнище на т. нар. функционална безработица от 4-6%, изтъкна събеседничката.

Това, по думите ѝ, означава, че държавата излиза на пазара на труда и се състезава с частния бизнес за труда на един човек, като наддава чрез работни условия и работна заплата. Тя вече не регулира трудовия пазар, а директно се намесва на него, като започва да изсмуква ресурсите му, за да запълни местата в администрацията, допълни Мучакова.

Данъците се плащат от икономически активните хора, заети основно в микро-, малък и среден бизнес. При по-високи данъци, ако собственик на магазин или фризьорски салон, например, няма марж, на който да разчита, трябва да приключи дейността си, тъй като ще работи на загуба, отбеляза тя.

Как регулаторите проследяват сделките с криптовалути? Кои са основните нормативни документи в ЕС в тази област?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Как волатилността на биткойн тества привлекателността на криптовалутите

Спадът на криптовалутите изтрива почти 1 милиард долара от залозите с ливъридж

Криптовалутите претърпяват нов срив в началото на декември

Пазарът на криптовалути удължава срива с падането на биткойн под 86 000 долара

Криптовалутите нямат ясен път към възстановяване след последния крах