България все още стои добре и устойчиво на дълговия пазар. Фактът, че имаме правителство, че страната ни се опитва да реши проблемите, за да получи средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), носи допълнителна стабилност във възприятията на външните инвеститори. Членството в еврозоната също е от полза. Това заяви Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Цветослав Цачев.

Първата голяма емисия еврооблигации на международните капиталови пазари през юли след влизането на България в еврозоната беше за общо 2,5 млрд. евро с различен матуритет, като Търпанов отбеляза, че инвеститорският интерес е бил огромен със съвкупен обем на поръчките от близо 10 млрд. евро.

„Траншовете на вече съществуващи емисии бяха емитирани много близо до нивата на старите емисии на вторичния пазар, така че държавата почти не трябваше да плаща премия.“

Очакват се още емисии, като заявката е общият размер на дълга извън механизма SAFE да достигне около 6 млрд. евро, каза гостът. Но според него той ще бъде по-малък, тъй като няма да се направят всички заявени разходи.

Прогнозираният бюджетен дефицит от 5,7% е най-песимистичният сценарий, който е презастраховка на правителството, счита Търпанов и допълни, че очаква дефицитът да бъде в размер на 4-4,5%. Така част от дълга няма да бъде взета.

Но през септември или най-късно през октомври се очаква още една емисия с подобен размер като тази през юли, този път вероятно с нова срочност. Възможно е да има и допълнителен вътрешен дълг и краткосрочни емисии, каквато заявка даде правителството, отбеляза събеседникът и добави, че на този етап не вижда нищо притеснително на дълговия пазар в България.

Според него еврозоната разширява инвеститорската база, а преди две години страната ни се е обърнала и към инвеститорска база в долари, като този вариант също може да бъде разгледан през септември или октомври.

Инфлацията притеснява Фед повече от пазара на труда

През последната година и половина пазарът на труда в САЩ се оказа изключително устойчив, въпреки че данните бяха по-слаби от очакванията. Централните банкери не отчитат това като изключителна драма и пазарите продължават да очакват едно повишение на лихвата до края на годината, отбеляза Търпанов.

Икономиката на САЩ също изглежда устойчива въпреки противоречивите геополитически ходове на Доналд Тръмп. Безработицата е на ниво от 4,2% и е много под очакванията на Федералния резерв до края на годината, а при почасовите възнаграждения за труд също се наблюдава стабилност, добави гостът.

„Докато няма нещо, което драматично да наклони пазара на труда в САЩ надолу, не смятам, че може да се върне реториката за намаляване на лихвите. Вниманието на централните банкери е насочено по-скоро към инфлацията, тъй като тя е два пъти по-висока от целта на Фед.“

Според Търпанов трудно може да се очаква, че борбата с инфлацията в САЩ ще бъде спечелена през следващите един-два месеца предвид последните геополитически събития с нарушаването на примирието в Иран и цената на петрола, която отново пое нагоре.

Трябва да се стигне до генерално решение в Ормузкия проток, за да се нормализира цената на петрола и да се предотвратят вторичните ефекти, които централните банкери следят – искане на служителите за повишаване на заплатите, затвърждаване на очакванията на потребителите за по-висока инфлация, които ги карат да променят навиците си, счита събеседникът.

ЕЦБ се презастрахова с повишаването на лихвите

Тези ефекти все още не са ясно очертани в САЩ и Европа, затова централните банкери в САЩ не бързат с повишаване на лихвата, докато в Европа Европейската централна банка (ЕЦБ) по-скоро се презастрахова (с вдигането на основната лихва през юни – бел. ред.), тъй като нейният мандат е само за поддържане на ценова стабилност, посочи Търпанов.

„Ако конфликтът в Близкия изток намери решение в следващите месец-два и цените на петрола се понижат до 60-65 долара за барел, очакванията на потребителите за инфлацията може да намалеят и да не се стигне до ново повишаване на лихвите от ЕЦБ.“

Но ако геополитическата несигурност се запази, включително с войната в Украйна, заради която Русия ограничава износа си на петрол дори за приятелските страни, може да се стигне до глобален недостиг и цените да се задържат на сегашните нива или да се повишат, изтъкна гостът. Според него пазарите вече са калкулирани в цените си още едно повишение на лихвите от ЕЦБ и то вероятно ще се случи до края на годината.

Какви са очакванията за лихвената политика на Фед до края на годината? Какви са основните промени, които новият председател Кевин Уорш иска да осъществи? Какви рискове крие раздутият баланс на централните банки по света?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Свръхдефицитът ще оскъпи българския дълг, решението е ДЦК за граждани

"Прозрачност без граници": Бюджет 2026 задълбочава тенденцията за дългова спирала

Правителствата емитират рекордни обеми дълг на фона на растящи разходи

Александър Каролев: Епохата на евтиния дълг приключи