В Европа се изграждат над 350 проекта за геотермална енергия и това води до понижаване на цената ѝ. Себестойността на киловат инсталирана мощност преди пет години беше около 3500-5000 евро, а в момента се изграждат проекти с цена от около 2500 евро. Тя е намаляла с 50% за този период и продължава да спада. Това заяви Георги Стефанов, експерт по климатични и зелени политики и член на УС на Българска асоциация „Геотермална енергия“, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Красимир Йорданов.

Крайната цена на геотермалната енергия зависи от това къде се изгражда проектът, какви са геологията и скалите в района и на каква дълбочина се сондира, уточни Стефанов. Той изтъкна, че геотермалната енергия е единственият класифициран като възобновяем енергиен източник ресурс, който не е зависим от метеорологичните условия, а капацитетът му на годишно използване се доближава до този на ядрената енергия – между 73% и 95% според геоложките специфики.

Геотермалната енергия не е нова технология, а се използва повече от век, включително преди половин век в България е имало три геотермални централи в северната част на страната, припомни гостът.

„По света има инсталирани 17 гигавата геотермална енергия за производство на електрическа енергия. В т. нар. Клуб на над 1 гигават влизат страни като Индонезия, Турция, САЩ, а други 30-40 държави имат десетки и стотици мегавати.“

През последните 15 години, за да се осъществи геотермален проект, трябваше да има комбинация от топлина и достатъчен воден дебит. Напоследък се забелязва различен модел на геотермална енергия 2.0., при която вече не се търси горещата минерална подземна вода, а топлината в земните недра, обясни Стефанов. Ресурсът не е водата, а топлината, добави той.

Геотермална енергия за топлина и ток

Геотермалната енергия за топлоснабдяване или ефективни термопомпени системи е масово разпространена. В Европа всяка година се инсталират милиони термопомпи, а бумът вече се случва и в България.

Цената на геотермалната енергия за топлина е различна от тази за електрическа енергия, тъй като себестойността се определя от цената на сондажите. За достигането до топлина, достатъчна за производство на електрическа енергия, са нужни дълбочинни сондажи, които са по-скъпи от плитките, отбеляза Стефанов.

Ресурсът топлина се намира на различна дълбочина във всяка точка на планетата. Дори у нас топлината за производство на електрическа енергия в Северна България е на дълбочина под 4000 м, а в Южна България – около 2000 м. Затова цената на проект на север ще е различна от проект на юг, коментира експертът.

Друг фактор, който определя цената на геотермалната енергия, е геологията и доколко трудно ще се извърши сондажът в съответните скали. В Северна България се сондира по-лесно в сравнение с твърдите скали в Южна България, посочи той.

„Ресурсът топлина е единственият неизчерпаем подземен ресурс, всички останали подземни ресурси са изчерпаеми.“

Стефанов отбеляза, че в тази област няма действащо общоевропейско законодателство, а правилата се определят от националните специфики. През 2023 г. България е успяла да приеме съвременно законодателство в общия европейски процес.

Пречки пред развитието на геотермалната енергия в България

В страната ни има няколко инвестиционни проекта за геотермална енергия в различна фаза, основно проучвателна, съобщи събеседникът. Като проблем той посочи липсата на създаден от държавата инструмент, който да позволява тя да бъде решение за отопление и охлаждане.

През 2022 г. правителството е заложило да се направи пилотен геотермален проект по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), като в него са били заложени проучвателни сондажи, които покриват цялата страна. Целта им е била държавата да получи актуални данни за подземните ресурси.

„Нужна е и дигитализация на националния геоложки фонд. В момента той е на хартия и получаването на информация от него е канска мъка за всеки инвеститор.“

Стефанов посочи, че дигитализирането на националния геоложки фонд не е скъпо, а би дало пълни конкурентни предимства на страната ни. Той добави, че сред страните от региона Хърватия, Унгария, Турция са добри примери за национални политики в областта на геотермалната енергия.

Изграждането на електроцентрала на геотермална енергия стандартно отнема между четири и шест години, но срокът може да се скъси, ако всички процедури са преминати и няма конфликт с околната среда. В такъв случай за изграждането на електроцентралата може да са нужни между 2,5 и 3 години, съобщи събеседникът. Обратно, ако има дефицити в политиките, проектът може да надскочи шест години, а основното конкурентно предимство на възобновяемата енергия е, че се изгражда много бързо, изтъкна той.

Високи ли са оперативните разходи за електроцентрала на геотермална енергия? Как Европейската комисия насърчава развитието на геотермалната енергия? Има ли рискове за инвеститорите в тази област и как е решен проблемът във Франция? Какво е предимството на геотермалната енергия пред другите възобновяеми енергийни източници?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Б. Балинов: Геотермалната енергия и ВЕИ могат да преобразят София

Как да уловите геотермалната енергия? Опитайте с франчайзинг

Геотермалната енергия вече не е екзотика и в България

Геотермална енергия в България? Да, но внимавайте с минералната вода

Исландия отглежда банани чрез геотермална енергия