При инфлация инвеститорите търсят алтернативи на класическия портфейл 60:40
Даниел Дончев, изпълнителен директор на „Експат Асет Мениджмънт“, в „Светът е бизнес“, 6.7.2026 г.
Автор: Божидарка Чобалигова
В условията на висока инфлация инвеститорите търсят алтернативи на портфейлите 60:40, при които облигациите формират 40% от портфейла, като осигуряват регулярна доходност и стабилност, а останалите 60% се оформят от акциите, които дават ръста на портфейла в дългосрочен план с по-висока доходност, но при по-висока волатилност. Това коментира Даниел Дончев, изпълнителен директор на „Експат Асет Мениджмънт“, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Цветослав Цачев.
От 2022 г. светът оперира в среда с по-висока инфлация от целта на централните банки и тя не само не се забавя, а се ускорява. Ръстът ѝ се дължи не само на войната в Иран и цената на петрола, а и на по-голямото търсене от потребителите, което създава структурна, а не само временна инфлация. Затова инвеститорите търсят алтернативи на чистото разпределение 60:40, но това е по-скоро модификация на разпределението, отколкото пълно отхвърляне, обясни Дончев. Те добавят нови класове активи, които биха могли да осигурят защита на портфейла от инфлацията, добави той.
Портфейлът 60:40 не работи в условията на висока инфлация, тъй като в такава среда централните банки повишават лихвите, а това се отразява негативно на държавните и на корпоративните облигации. Ръстът на доходностите по тях влияе отрицателно на акциите, посочи гостът.
Геополитическото напрежение е катализатор за потенциалното ускоряване на инфлацията и през последните две години то беше причината за по-сериозните движения на пазарите, отбеляза Дончев.
По-структурен проблем е все по-голямото навлизане на изкуствения интелект, което води до спорове между макроикономистите и инвеститорите дали то е проинфлационно или не. Поддръжниците на тезата, че изкуственият интелект ще забави инфлацията твърдят, че той ще замести част от човешкия фактор, следователно ще смекчи натиска върху заплатите, а с това и инфлацията ще намалее.
„От друга страна, огромните инвестиции в изкуствен интелект и всичко по веригата увеличават прoизводителността, но и инвестициите, като ръстът при тях е проинфлационен.“
Според Дончев проинфлационният фактор ще надделее над дефлационния и това може да се превърне в структурен елемент за по-висока инфлация в следващите години. В такава ситуация инвеститорите трябва да търсят допълващи активи в портфейлите си, а не да разчитат само на традиционните акции и облигации, посъветва събеседникът.
Освен това от 2022 г. насам правителствата намаляват тежестта на дълговете с по-висока инфлация. Тя води до по-висок номинален ръст на брутния вътрешен продукт (БВП), а дългът започва да намалява в процентно съотношение, когато икономиката нараства с по-високи темпове, коментира Дончев. Това е допълнителен стимул за правителствата да поддържат инфлацията висока, добави той.
Изключение са държавите, които задлъжняват със сериозни темпове и дори инфлацията не може да им помогне. Според Дончев около пет години ни делят от момента, в който правителствата вече няма да могат да покриват огромните си бюджетни дефицити с дългове и ще трябва да направят структурни реформи, за да ги върнат към по-устойчиви нива.
Златото вече не се държи изцяло като актив убежище, тъй като при кризата в Иран то трябваше да отбележи ръст, но вместо това пое сериозно надолу. То има роля в инвестиционния портфейл и е естествен избор в момент на нарастване на геополитическото напрежение, засилване на притесненията от по-висока инфлация и голямото му търсене от централните банки, счита Дончев.
„Включването на злато, сребро и други благородни и индустриални метали би било добър източник на защита от инфлацията в дългосрочен план. При по-висока инфлация тези активи вероятно ще поскъпнат повече от нивото на инфлацията.“
Криптовалутите навлизат в портфейлите предимно на дребните, а не на институционалните инвеститори. Според госта те също могат да играят роля в портфейлите на инвеститорите, но факторите, които им влияят, са по-трудни за определяне, а оттам и прогнозите за движението им се усложняват. Затова Дончев препоръча само инвеститори, които са наясно с логиката на движението им, да включват криптовалути в портфейлите си.
Материалът е с информационна стойност и не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!
Вижте целия разговор във видеото.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук.