България е плаха пред европейските институции, бизнесът не знае как работят
Меглена Михова, председател на борда на EPPA и посланик на Световния конкурс на виното за България, в „Светът е бизнес“, 30.6.2026 г.
Автор: Божидарка Чобалигова
Българската индустрия и бизнес, дори институциите в страната, не познават начина на работа на Европейската комисия и Европейския съюз и възможностите, които се отварят пред тях. България все още е много плаха и незабележима на сцената на европейските институции и би трябвало да заеме по-достойно място. Това заяви Меглена Михова, председател на борда на EPPA и посланик на Световния конкурс на виното за България, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев.
Европейските институции невинаги имат предубеждение или интерес да навредят, но ЕК няма необходимата информация и още в много начален стадий на законопроектите иска обратна връзка от институциите, страните членки, но и от индустрията, отбеляза Михова.
Въпросът е дали бизнесът знае за тези законопроекти, дали е анализирал влиянието им върху него, което може да е и положително, като отвори нови пазари. Какво е мнението му, има ли стратегически интерес да се постави в разговора на европейско ниво и какво е предложението му за промяна на законопроекта, така че да бъде смислен, добави тя. И посочи, че този елемент на лобизма вероятно не е съвсем добре разбран.
„Лобистите представят интереси пред европейските институции, но за целта бизнесът първо трябва да знае интереса си, а след това и пред кои европейски институции може да го представи.“
Вземането на решения в Европейския съюз е много бавен и поради това тромав и неефективен процес, който обаче е прозрачен, информацията е налична и достъпна за всеки, който проявява интерес, отбеляза събеседничката.
Друг е въпросът колко сложен за разбиране е този процес и дали един малък производител може да си даде сметка какви са задълженията му и какви ще бъдат последствията за него от приемането на дадено законодателство, посочи Михова. И добави, че именно лобистите помагат на бизнеса да разбере какво означава огромното законодателство, което идва към тях.
„Българските бизнес асоциации участват в лобиране основно като членове на европейски асоциации, но ние невинаги имаме същите интереси. Една европейска асоциация поставя под общ знаменател интересите на националните асоциации, а в някои случаи имаме интерес да се представим пред европейските институции като българска индустрия и бизнес.“
Обикновено бизнесът се представя като ощетен и жертва на европейското законадателство и политики, но правилният подход е да се гледа на тях като на ориентир за бизнеса къде да вложи парите си, къде да развие нови продукти, така че те да съвпадат с бъдещата консумация и интереси на европейско и световно ниво, коментира Михова.
Бремето на законодателството отпада, ако то се възприеме като ориентир за инвестиции в бъдещи продукти, така че да не бъдат безсмислени след две-три години, добави тя.
„Ако се опитваме да се справим с тромавото европейско законодателство в последния момент, това се превръща във финансова тежест и ставаме неизбираеми като бизнес партньори.“
Според Михова новият политически контекст е много положителен за България, тъй като се намираме в Европа, а бизнесите предпочитат да имат по-кратка верига за снабдяване в близост до пазарите. „По-ниските цени вече не са от такова значение като сигурността на доставките и качеството на продуктите“, посочи тя.
България и българската индустрия трябва да се позиционират като партньор в тази верига, а не като подизпълнител и в периферията на Европа. Страната ни разполага с интересни иновации, които могат да блеснат на европейско ниво, счита събеседничката.
Европейската политика и законодателство изграждат стандарти на международно ниво, те са предпоставка за качествена продукция или услуга, която да превърне българските компании в предпочитани доставчици и бизнес партньори пред други страни извън ЕС, посочи тя и добави, че в дългосрочен план съобразяването с европейските закони и политики може да се превърне в много силен коз за тях.
Полезни ли са местните закони за лобизма? Как лобистите помагат на бизнеса? Могат ли малките страни да имат силен глас при определянето на политиките на ЕС? Каква е разликата между лобизма в Европа и в САЩ?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук.