Важно е Евровизия да бъде реализирана добре, защото това е изключителен маркетинг за държавата, не само за града, който ще бъде избран за домакин. Това ни поставя на картата пред стотици милиони зрители и икономическият ефект е много голям от гледна точка на посетители, последващ туризъм и бизнес. Това каза кметът на Столична община Васил Терзиев в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев.

Организацията на музикалното събитие трябва да бъде национален приоритет, така че България да бъде показана по най-добрия възможен начин, отбеляза Терзиев. За целта е нужно добро сътрудничество между централната и местната власт, счита той.

„Икономическите ползи от събитие като Евровизия не се измерват само с десетките хиляди директни туристи, които идват за него. Има и много последващи потоци от туристи, тъй като България става интересна за тях. Дългогодишният ефект от подобни големи събития, които представят добре страната ни, се измерва в стотици милиони евро.“

Терзиев призна, че организацията на подобно събитие е скъпа, но ползите от него са в пъти по-големи от разходите за реализация.

Ако София бъде избрана за домакин на Евровизия, ще са нужни допълнителни инвестиции в залата на събитието, за да се приведе в съответствие с всички стандарти на European Broadcasting Union (EBU), в градски транспорт, за да бъде по-удобно придвижването на гостите и участниците, в изграждане на допълнителни съоръжения около зала „Арена София“ и свързването ѝ със София Тех Парк, изброи кметът на Столична община.

Ще са нужни и инвестиции в сигурността, в допълнителни сцени и съпътстващи събития, тъй като не всички ще се проведат в залата. „Планираме да има множество сцени в града и да превърнем събитието в голям градски празник, така че максимално много хора да станат част от тази емоция“, каза Терзиев.

Той изтъкна, че разходите за събитието би трябвало да се споделят между града, държавата, организаторите и спонсорите и добави, че икономическата тежест от него не би била непоносима. „Това е добра възможност да направим умни инвестиции в града в подготовка на събитието, които да имат положителен ефект и извън него“, посочи кметът.

Финансова децентрализация

София има по-големи амбиции за развитие от възможностите за финансирането им, призна Терзиев. Списъкът с готови инфраструктурни, транспортни, „зелени“ проекти е значително по-голям от наличното финансиране, добави той.

„Имаме голям структурен проблем, който се надявам да бъде решен в следващите години – финансовата децентрализация, така че общините да получават процент от приходите от данъка върху доходите на физическите лица и от корпоративния данък.“

В момента няма връзка между икономическия живот в общината и средствата, които влизат в хазната ѝ. Всичко отива на централно ниво и се преразпределя по усмотрението на управляващите, изтъкна Терзиев.

София се намира в неприятна ситуация, при която няма финансова децентрализация и разчита за две трети от бюджета си на национални и европейски програми, и в същото време е изведена като отделен регион с ниски тавани на европейско финансиране и висок процент на самоучастие, отбеляза кметът и добави, че това прави изключително предизвикателно финансирането на проектите.

„Имаме натиск откъм повишаването на цените на всичко и в същото време се отбягват темите за инструментите, с които можем да попълним общинския бюджет, защото това са политически непопулярни теми – цена на превозните документи, зони, данъци, такси, фонд „Благоустройство“. Отнякъде трябва да има пробив“, посочи Терзиев.

При добро желание казусът „Витоша“ може да се реши бързо

Развитието на планината Витоша е един от приоритетите на София, каза кметът и добави, че изглежда тя е приоритет и за новото правителство. Той изрази надежда да се намери решение, тъй като опитите за намиране на институционална подкрепа до момента са били безуспешни.

„Начертахме ясна пътна карта за това какво и от кого трябва да се направи. При добро желание от отделните министерства, които имат отношение към казуса „Витоша“, общината и частния инвеститор можем сравнително бързо да го решим.“

Според Терзиев липсата до момента на ангажимент на централната власт по въпроса се дължи на необходимостта от непопулярни промени в Закона за горите. Проблеми имаше и с Плана за управление на Витоша, който беше върнат от служебния министър на околната среда и водите Юлиан Попов, с мотива, че той трябва да се изработи отначало, за да е съобразен със сегашните дадености, а не да бъде надстройка на остаряла нормативна уредба.

Желанието ни да осигурим достъп до планината не бива да става на цената на безобразия, свързани с допускане на вратички за застрояване, голям брой туристи и съсипване на природните дадености, категоричен е Терзиев. „Витоша е белият дроб на София и трябва да имаме държавническо отношение към планината за много години напред. Администрациите се сменят, но опазването на историческите, културните и природните ни дадености трябва да е приоритет за всички“, изтъкна той.

Какви усилия полага общината за канализиране на строителния процес в София? Как решава проблема с недостига на места в детските ясли и градини?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук.

Още по темата

Седмицата в развитие: България спечели "Евровизия", Путин посети Китай

Домакинството на Евровизия е шанс за възстановяване на туризма и нов имидж

България спечели „Евровизия“

Как Нетаняху иска да злоупотреби с победата в Евровизия