В дългосрочен план цените на акциите се движат в синхрон с нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП). Потенциалът му за ръст е индикатор в дългосрочен план за възможната възвръщаемост от акциите. Но през последните десетилетия тенденцията е ръстът на БВП да се забавя в почти всички развити икономики и няма основания да се смята, че тя ще се подобри занапред. Това коментира Красимир Тахчиев, директор „Връзки с инвеститорите“ на Speedy, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Красимир Йорданов.

Според него два фактора натежават върху потенциалния ръст на БВП в световен мащаб – демографските тенденции в развитите държави и нивата им на дълг. Почти всички големи икономики в света като ЕС, Япония, Южна Корея и в по-малка степен САЩ и Великобритания имат негативно демографско развитие. В последните две страни работната ръка нараства, но това се дължи основно на имиграцията, а те вече осъществяват рестриктивна имиграционна политика.

„Миналата година САЩ почти не отчетоха ръст на работната ръка. Затова, въпреки че новооткритите работни места от порядъка на 10 хил.-12 хил. бяха в пъти по-малко от обичайното ниво в предишни години, безработицата остана стабилна.“

В среда на негативно демографско развитие единственият друг фактор, който може да повлияе за по-висок ръст на БВП, е нарастването на производителността, посочи Тахчиев. В това отношение има положителни очаквания, свързани с изкуствения интелект, добави той. Но припомни, че при предишния технологичен бум около 2000 г., когато интернет започна да навлиза масово в живота ни, отново производителността достигна връх, който продължи четири години и после тя се върна към обичайните си равнища.

Вторият фактор, който задържа ръста на БВП в световен мащаб, са високите дългове на почти всички големи икономики от порядъка на 90-100% от БВП или дори повече. „Популярно изследване на Райнхард-Рогов установи, че високите нива на дълг имат силно ограничаващо влияние върху ръста на БВП", посочи гостът.

Ще се запазят ли високите оценки на технологичните компании в САЩ?

Високите оценки на технологичните компании в САЩ няма да се запазят в средносрочен и дългосрочен план, прогнозира Тахчиев. Той обоснова твърдението си със съотношението на Шилер, известно още като циклично коригирано съотношение цена-печалба, като отбеляза, че то вече наближава 40, най-високото ниво за последните сто години.

„Такива нива са доближавани през 1929 и 2000 г. и знаем какво последва след тези пикове. През следващите десет години средната възвръщаемост от акциите би била много по-ниска – около нулата, дори е възможно да бъде отрицателна.“

Според Тахчиев в среда на силна волатилност на индексите, която през последните години се засилва поради геополитическите развития, стратегиите за пасивно инвестиране „купувай и задръж“ и осредняване на цената в долари ще носят по-лоши резултати през следващите пет-десет години.

Активната стратегия, при която инвеститорите избират различни акции и индустрии, отново ще се върне на мода, счита той. „От ключово значение е да се подбират акции и сектори с перспективи и с добро управление“, изтъкна гостът.

Той препоръча по-широка диверсификация – не само да се инвестира в по-голям брой компании, а да се търсят различни класове активи, различни пазари, позиции към борсово търгуеми стоки. Но добави, че за професионалните и ритейл инвеститорите предстоят трудни времена, с по-малка възможност за реализиране на добра доходност.

Кои региони ще се представят добре през следващите години?

САЩ вероятно ще продължат да отчитат по-високи темпове на растеж от Европа. Там е съсредоточена между една трета и 50% от пазарната капитализация в света, от която 40% са насочени само в десет компании, отбеляза Тахчиев. Тази висока концентрация според него означава висок риск.

Затова той би насочил поглед към Европа, пазари в Латинска Америка и в Югоизточна Азия. Институционални инвеститори в САЩ вече гледат извън страната и инвестират на нововъзникващи пазари, посочи гостът.

„През 2025 г. най-силно се представиха облигациите и акциите в Латинска Америка и акциите в Източна Европа. Те бяха лидерите по възвръщаемост.“

Според Тахчиев инвеститорите са подценили кризата в Ормузкия проток, но през последните две-три седмици търговците на петрол и на облигации са започнали да я отразяват. Вече се залагат по-високи цени на фючърсите дори след 12 месеца – от 70 на 80-90 долара за барел.

Инвеститорите в облигации са забелязали, че ако високите цени на петрола се задържат за по-дълго време, тенденцията за забавяне на инфлацията ще се обърне и това е причината за разпродажбите на облигационния пазар през последните дни.

Гостът очаква инвеститорите в акции също да забележат, че ефектът от кризата в Ормузкия проток ще е по-тежък, отколкото са очаквали.

Защо американските пазари достигат исторически върхове в условията на геополитическа несигурност? Има ли потенциал ръстът да продължи? Ще се задържат ли маржовете на печалбите на американските компании високи за дълго време? Кои сектори ще пострадат най-силно, ако доходността по дългосрочните ценни книжа на САЩ продължи да се покачва?

Материалът е с информационна стойност и не е препоръка за вземане на инвестиционно решение! 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Американските AI гиганти поглеждат към чуждите дългови пазари

Борса с човешко лице: Как пазарите в Румъния и Полша станаха най-големите в ЦИЕ

Пазарите очакват край на войната в Иран, при споразумение петролът ще поевтинее

Николай Василев: Европа е най-бавният влак на капиталовите пазари

Геополитиката не е причина за напускане на пазарите, а за преструктуриране