Репутационният бонус, който държавата получи в началото на тази година с влизането на България в еврозоната, може лекомислено да бъде пропилян от новото правителство, което само създава пречки за успеха си. При адекватна икономическа политика и реторика, насочени към вътрешния и външния пазар, това можеше да доведе до повишаване на кредитния рейтинг на страната, особено в контекста на по-консервативен бюджет, който изглежда няма да се изготви, а можеше да доведе до увеличен интерес от чуждестранни инвеститори.Това коментира Никола Янков, управляващ партньор в „Експат Капитал“ в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков.

Инфлационните процеси се влияят директно от бюджетния дефицит, който се очертава да е по-висок от планирания. Всички разбират това, с изключение на управляващата партия, която залага на репресията чрез механизъм за контрол на цените, отбеляза Янков.

Той обясни, че в нормалните пазарни икономики ценовите равнища се влияят основно от паричното предлагане – бюджетните дефицити, които държавата прави, и нивото на кредитиране от банковата система с потребителски и ипотечни кредити. "Това са неизработени пари, които се изхвърлят от държавата и банките към населението и то ги харчи. Стимулирането на потреблението по този начин води до по-високи цени", изтъкна той.

Затягане на банковото кредитиране в рамките на еврозоната е възможно с увеличаване на лихвения процент, но това вече не зависи от БНБ, тъй като България вече е част от системата на Европейската централна банка (ЕЦБ). Но може да се въведат допълнителни буфери, капиталови и други изисквания, които да охладят кредитирането с решение на БНБ. Такива мерки обаче не се предлагат, посочи Янков.

„Няма индикации за балансиран бюджет, за съкращаване на бюджетните разходи, за ограничаване на потребителското кредитиране. Това са мерките, които правителство в пазарна икономика трябва да предприеме, а не популизмът, който чуваме.“

Според Янков обявените от правителството мерки ще намалят оборотите и данъчните приходи на държавата и ще задълбочат проблема с дефицитите. Той изтъкна, че през април, който традиционно е месецът с най-високи данъчни постъпления през годината, за първи път от 20 години държавата излиза на дефицит вместо на излишък на текуща база. Причината е, че тя прави излишни разходи чрез индексацията на заплатите на държавните чиновници, приета като механизъм миналата година, откриването на допълнителни щатни бройки, субсидии за стоки и услуги.

„Тези практики трябва да приключат и да се премине към балансиран бюджет, ако искаме да контролираме инфлацията. Нужно е също да спрем да плашим хората, които искат да правят бизнес тук – български или чужди инвеститори, тъй като това само ще доведе до спад на инвестициите, което означава по-нисък икономически растеж и по-ниски данъчни постъпления в средносрочен план“, посочи гостът.

България се нуждае от инвестиции, за да забогатява

За да расте страната ни изпреварващо и да забогатяваме като нация, нивото на инвестициите трябва да е от порядъка на 30% от БВП, т.е. над 40 млрд. евро годишно. Българските предприемачи и държавата не разполагат с такива средства, затова единственият начин за динамично развитие спрямо средноевропейското ниво е да привличаме чуждестранни инвестиции в огромни размери, отбеляза Янков.

„Но за да привличаме чуждестранни инвестиции, трябва да имаме предвидима среда, нормална пазарна реторика, съобразена с реалностите на 2026 г., а не на 1986 г.“

Според него новото правителство тръгва на куц крак и нивото на чуждестранни инвестиции ще остане ниско, почти нулево, като в момента и през последните десетина години. Това не предполага икономически растеж, по-високи данъчни приходи и забогатяване, а точно обратното, изтъкна събеседникът.

Той смята, че правителството е притиснато от собствената си популистка реторика, тъй като в предизборната кампания се е говорело за търговски вериги, които постигат огромни печалби на гърба на българските потребители.

Но Янков отбеляза, че ако търговци в България са постигали огромни печалби, те би трябвало да са отразени в балансите им и да плащат корпоративен данък върху тях. В балансите на българските компании няма такива печалби, те не се виждат и в приходите от корпоративния данък в държавния бюджет, които са се увеличили спрямо предходната година, но не в пъти, посочи той.

Според него агресивната реторика на правителството може да изиграе много лош номер на българските селскостопански производители, тъй като те продават продукцията си основно на големи дистрибутори и търговски вериги. Те може да откажат да купуват български стоки и да лишат производителите от достъпа им до пазара.

Конкурентни предимства за местните производители

Правителството трябва да помисли за пакет от мерки за осигуряване на конкурентни предимства на местните производители, препоръча Янков и добави, че това означава по-ниски цени на енергията. За целта според него е нужен политически разговор за въглеродните квоти и Зелената сделка на ЕС.

„България е потърпевша от Зелената сделка, тя не е нито зелена, нито е толкова добра за страната ни. Ние сме нетни платци в Европа на въглеродни сертификати. Затворихме минната си индустрия и ТЕЦ-овете си заради тези квоти.“

Освен това страната ни наложи мораториум под руски натиск върху производството на местен шистов газ - голям енергиен ресурс, който България притежава с доказаните залежи за сто години напред спрямо сегашното ниво на потребление, отбеляза гостът.

Управляващите могат да отменят мораториума върху добива на български шистов газ и на български енергоносители. Това би намалило разхода за производство, който е компонент в цената заедно с печалбата, счита Янков, но добави, че това вероятно няма да бъде направено, тъй като е против интересите на Русия.

Кои други фактори влияят върху повишаването на цените у нас? Защо Европа трябва да преосмисли икономическата си и енергийна политика? Ще се стигне ли до рецесия на европейската икономика и кога? Как спестяванията на европейците в банките могат да бъдат мобилизирани за инвестиции в реалната икономика?

Вижте целия разговор във видеото. 

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" можете да гледате тук. 

Още по темата

С опита да овладее цените държавата удря веригите и ограничава промоциите

Инфлация „по баркод“: НСИ ще мери цените на десетки хиляди стоки от веригите

Сивият сектор в България ще затрудни търговците да обосноват ръста на цените

Свободният пазар е баланс, а не ограничаване на цените