Законът за защита на потребителите на „Прогресивна България“ е направен за пред публиката, само за да се каже, че мнозинството мисли за народа. В дългосрочен план инфлацията може бъде овладяна с намаляване на паричното предлагане – да теглим по-малко дългове и да правим по-малък бюджетен дефицит. Това заяви Владислав Панев, икономист и политик, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Дориана Ранкова.

Заплатите в администрацията се увеличават с 50-70% на година без насреща да имаме ръст на конкурентоспособността на икономиката. Промишленото производство намалява в 50 от последните 53 месеца, т.е. от 2023 г. насам, а вносът се увеличава и това тласка цените нагоре, отбеляза Панев.

„През март имаме търговски дефицит от 1,4 млрд. евро, който не е рекорден. Рекордът беше поставен през декември м. г. Причината за дефицита през март не са цените на горивата заради началото на войната в Персийския залив, а ясната тенденция България да става все по-неконкурентоспособна.“

Ръстът на икономиката от 2,9% през първото тримесечие е временен, тъй като е резултат от повишаването на потреблението. А то нараства, защото държавните служители ги замерят с пачки. Това изкривява конкуренцията, тъй като хората във всички градове в страната се стремят да станат държавни служители вместо да развиват частен бизнес, коментира Панев.

Бюджетните разходи трябва да се овладеят

Докато икономиката все още расте, бюджетните разходи трябва да се овладеят, така че страната ни да не прави големи дефицити и паричното предлагане да не нараства бурно, тъй като това води до ръст на цените, отбеляза гостът.

Той не смята, че трябва да се мисли за компенсации при сегашните цени на горивата, тъй като те не са много по-различни от нивата им преди две години.

„Цените на петрола, които в момента са сто долара за барел, не са нещо изключително. Ако кризата в Персийския залив продължи още месец-два, очаквам да видим рекорди от по 150-200 долара за барел или дори повече. Тогава вече трябва да се мисли за компенсации.“

Според Панев българският бизнес и производство могат да бъдат подкрепени чрез повишаване на прага за регистрация по ДДС, който сега е около 80 хил. евро. Това би дало глътка въздух на дребните земеделски производители, например, посочи той.

От подкрепа според него се нуждаят производителите на оранжерийни зеленчуци, тъй като те са подложени на двоен натиск върху себестойността на продукцията им – двойно поскъпване на торовете тази година и 50% по-високи цени на природния газ на европейските пазари, който им е необходим, за да отопляват оранжериите си.

„Помощта трябва да бъде насочена към тях, ако искаме да обърнем тенденцията и да не внасяме 80% от зеленчуците си“, посочи Панев и добави, че в по-широк аспект трябва да се преосмисли начинът на разпределяне на земеделските субсидии, така че да не стимулират изключително зърнопроизводителите, а да се обърне внимание и на другите сектори.

Структурен проблем

През последните години в България нямаше частни чуждестранни инвестиции и това поставя страната ни в добра позиция, тъй като те поне не могат да намалеят, каза Панев. Но страната ни има сериозен структурен проблем, тъй като производители на авточасти напускат България. Само през тази година два завода затвориха врати, изтъкна той.

Освен това за първи път България е нетен вносител на електроенергия през тази година, при това изнася, когато цената е много ниска, а внася, когато е висока.

„Светлият лъч е, че миналата година страната ни беше на трето място в ЕС по инсталиране на батерии за съхранение на енергия. Това ни позволява да обърнем тенденцията и да изнасяме, когато е скъпо, а да внасяме, когато е евтино.“

Според Панев България има сравнителни предимства, но е нужна свобода на пазара, за да ги развие допълнително, както и инвестиции в инфраструктурата. „1 лв. инвестиции в модернизация на жп мрежата означава 5 лв. частни инвестиции в заводи“, изтъкна той.

Управляващите възраждат практики, които ще повлиияят негативно на бизнеса и пазара

Управляващите от „Прогресивна България“ възраждат практики от миналото, които по-скоро ще окажат негативно влияние върху пазара и бизнеса, счита гостът. Той припомни, че през 1989-1990 г. в страната ни имаше Комитет по цените, който доведе до дефицити на стоки по щандовете. След премахването му стоките поскъпнаха рязко, а доходите на хората спаднаха.

„Законът за въвеждане на еврото от миналата година също имаше за цел да контролира цените, но всъщност доведе до поскъпване на стоките преди влизането му в сила. Сега ще стане същото – търговците ще повишат цените си преди законът да влезе в сила, така че след това да отговарят на изискванията.“

Панев изрази надежда управляващите да направят корекции между първо и второ четене на законопроектите следващата седмица, така че те да бъдат малко по-приемливи и да не плашат толкова бизнеса.

Поставянето на толкова голяма власт в два регулатора – Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията, може да ги направи регулатори-бухалки, каквито бяха в близкото минало, предупреди той.

Ще се стигне ли до повишаване на ДДС в България? Ще има ли „румънски сценарий“ за България? Каква е успешната инвестиционна стратегия днес?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук. 

Още по темата

България вече не предлага евтин труд, трябват други изкушения за инвеститорите

Заплатите в България излизат на светло, за да няма дискриминация

В. Гугушев: Няма нищо страшно в тегленето на нов заем от България

Румънски сценарий за България е възможен, но все още може да се избегне