Пазарите очакват решаване на конфликта в Близкия изток. Пазарите на енергоносители показаха известно отслабване и през последните дни цената на петрола активно се задържа на нива под сто долара за барел. Ако се стигне до мирно споразумение между САЩ и Иран, едва ли веднага се видим цени на петрола близо до 60 долара, но те със сигурност ще бъдат по-ниски от сегашните им нива. Това коментира Николай Ваньов, директор „Частно банкиране“ в Банка ДСК, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков.

Според него отваряне на Ормузкия проток ще доведе до много бързо подобряване на положението. „Големият проблем в момента не е липсата на глобални доставки, а липсата на капацитет за складиране на произведения петрол в Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Ирак, Кувейт“, посочи Ваньов.

Липсата на канали за износ на петрол води до други негативни последици назад по веригата на доставки и тяхното поправяне би довело до спад на цените на петрола, счита той.

Фед не е изправен пред стагфлационни рискове

Възможно е Кевин Уорш, наследникът на Джером Пауъл начело на Федералния резерв в САЩ, да поеме също като него по пътя на еманципацията след заемането на поста, коментира Ваньов и добави, че не очаква Уорш да следва сляпо желанията на Тръмп, които понякога са твърде нелогични от икономическа гледна точка.

Очаква се САЩ да оставят лихвите по-високи за по-дълго време. Лихвените понижения, които стояха на картата в началото на годината, вече не съществуват, но не се предвиждат и непосредствени вдигания на лихвените проценти, отбеляза събеседникът.

Той очаква САЩ да посрещнат 2027 г. с текущите лихви, тъй като американската икономика продължава да показва устойчивост въпреки високата инфлация и почти стопроцентовия ръст на цените на горивата след началото на войната в Иран. „Икономическият растеж е близо до 3%, а данните за заетостта от миналия месец показаха силен пазар на труда“, посочи Ваньов.

„Федералният резерв, за разлика от Европейската централна банка (ЕЦБ), не трябва да се бори със стагфлационни рискове. Ако реши да охлажда икономиката чрез лихвените равнища, има поле за действие.“

Важно е кой е председател на Фед, но немалка част от председателите на регионалните банки остават същите, затова не се очаква голямо залюляване на махалото от едната в другата посока по отношение на лихвите, коментира гостът.

ЕЦБ е ограничена в действията си

За разлика от американската централна банка, ЕЦБ е много ограничена в действията си, отбеляза Ваньов. В началото на годината инфлационите очаквания бяха за 1,8%, а в новото изследване на ЕЦБ, публикувано миналата седмица, те бяха повишени на 2,7% за тази година и над 2,5% за 2027 г., посочи той.

Икономическият растеж на основните икономики в еврозоната се движи между 0,9% и 1,2%, което също е един от насрещните ветрове за ЕЦБ. Този блокаж вероятно ще накара централните банкери да задържат лихвите без промяна до края на годината, очаква събеседникът.

Основен фактор за лихвените решения ще бъде развитието на основните икономики – Германия, Франция, Италия. Проблем за Европа е силната ѝ енергийна зависимост макар и не толкова от Ормузкия проток, през който преминава 25% от енергията за Европа.

„Находищата от шистов газ и петрол в Европа имат огромен потенциал, но върху тях е наложен мораториум от 7-8 години. Те могат да помогнат на Стария континент да стане по-независим в енергийно отношение.“

Европа има своите проблеми, но и механизми за решаването им, изтъкна Ваньов. Тя излезе добре от последните големи кризи – дълговата през 2014 г., Covid кризата в началото на това десетилетие и войната в Украйна, като пренастрои веригите за доставки, пазарите и икономиките си, добави той.

Макрорамката за България е добра

МВФ очаква България да постигне растеж от 3% през 2026 г., който е един от най-високите за еврозоната, посочи гостът. Инфлацията в страната ни остава по-висока от средната в еврозоната, но това основно се дължи на силната енергийна зависимост.

„Макрорамката за България не изглежда лоша, тепърва предстои да видим какъв ще бъде бюджетът, но е по-скоро положителна заявката на новото управляващо мнозинство, че ще се стреми към балансиран бюджет и ограничаване на дефицитите.“

Според Ваньов вземането на нов дълг не е непременно нещо лошо. Той е свързан със стария бюджет и трупаните там дефицити, както и с предстоящите падежи по вътрешния и външния дълг, които трябва да бъдат рефинансирани.

„Влизането в еврозоната доведе до значително свиване на спредовете за България и подобряване на кредитните условия. Страната ни остава и в топ три на ЕС по най-ниска задлъжнялост. Това отваря вратите пред страната ни да използва този дълг“, посочи гостът.

Защо Meta и Microsoft са в губеща позиция в момента сред компаниите от „Великолепната седморка“? Очакван растеж или страх от изоставане от конкурентите движи инвестициите в изкуствен интелект? Какво се случи с икономиката на Великобритания и лондонското Сити след Brexit?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Шнабел: ЕЦБ ще трябва да повиши лихвите при разширяване на енергийния шок

ЕЦБ: Икономическата прогноза е крайно несигурна

Вдигането на лихвите от ЕЦБ през юни е "почти неизбежно"

Скокът в инфлацията в еврозоната ще е преходен, сочи проучване на ЕЦБ