Влиянието на чужди държави върху кампанията за парламентарните избори в България беше много слабо, но съдържание, което обслужва чужди държавни интереси, беше разпространявано преди всичко от добре установени и съществуващи ог години социални и онлайн медии у нас. Това съобщи д-р Тодор Галев, директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев.

Разпространяваше се дори съдържание, което формално е забранено, тъй като е част от санкционираното от ЕС съдържание, създавано от официални руски медии, добави той.

Зад мрежите за разпространяване на дезинформация стоят познати политически кръгове и интереси, но в България липсва изграждането на капацитет сред държавните институции, които превантивно да предприемат мерки срещу дейността им, изтъкна Галев.

„Не се предприемат действия, дори когато става дума за пряко нарушаване на санкционни режими, които важат за България, поради слабости в националното ни законодателство и размиването на отговорността между няколко институции.“

Българските институции се сещат за дезинформацията само кампанийно, когато наближат избори или при друго събитие от висок обществен интерес като случая „Петрохан“, и едва тогава се заемат да се борят с нея, посочи гостът.

Алгоритмично усилване

При тези и предишни избори всички политически партии са използвали т. нар. алгоритмично усилване, което позволява съобщението да достигне до повече хора чрез използване на слабостите на алгоритмите на съответната платформа.

Преди парламентарните избори най-използвана е била платформата TikTok, тъй като там, за разлика от други социални мрежи като Facebook, Instagram, дори Телеграм, няма нужда от предварително създадена аудитория. Съдържание, публикувано от току-що създаден акаунт, може да достигне до огромен брой потребители, тъй като съвпада с временните тенденции, валидни за TikTok, обясни Галев.

И даде за пример масовото използване от една партия на широко разпространени хаштагове в платформата за видеа, които нямат нищо общо със съдържанието на съобщението, с цел достигане до повече потребители.

„Партиите и техните поддръжници използват много умело социалните мрежи. Сегашното положение ги устройва и затова от години не се вземат превантивни мерки за санкциониране на акаунти, хора и организации, които нарушават правилата.“

Все пак служебното правителство е предприело целенасочена, координирана кампания за противодействие на разпространяваната дезинформация. Сега въпросът е дали тя ще бъде продължена от редовното правителство, посочи Галев.

Държавните институции нямат достъп до данните на платформите

В предизборната кампания за парламентарните избори познатите нарушения на правилата в социалните медии нито веднъж не са дошли от официален акаунт на политическа партия или конкретна политическа личност. Те са произтекли от акаунти, призоваващи да се подкрепи даден политик или партия.

Това затруднява борбата с дезинформацията, но ако държавните институции съумеят да създадат необходимите механизми за превенция, това ще минимизира щетите, счита Галев.

„България е може би единствената държава в ЕС, в която държавните институции нямат достъп до данните на платформите, а можеше да го имат съгласно Акта за цифровите услуги, ако съществуваха работещи механизми.“

Поради пропуски в националното законодателство в последната предизборна кампания държавните институции е трябвало да разчитат на търговски дружества да им предоставят данните. Така те са имали достъп до по-малък обем от данни, отколкото ако бяха работили директно с платформите.

Самите платформи също предприемат мерки, когато получат съобщение, че дадено съдържание нарушава правилата им. Най-често те са свързани с ограничаване на допълнителното разпространение, обясни Галев.

Друга мярка е свързана с т. нар. географско ограничаване, при което съдържанието не е видимо в България, но остава видимо в другите страни. Последната и най-силна мярка е свалянето на конкретно докладвано съдържание.

„Но в повечето случаи платформите предприемат някоя от мерките само срещу конкретното докладвано съдържание, не и срещу разпространяването му от други акаунти или срещу съществуването на подобно съдържание и в други социални мрежи. Причината е, че платформите считат България за малък пазар, затова техните алгоритми не работят добре с българските езикови модели и не улавят добре нарушения, които биха засекли на някой от широко разпространените езици“, посочи гостът.

Използва ли се дезинформация и за бизнес цели? Какви са основните инструменти за борба с дезинформацията? Каква е връзката между доверието в публичните институции и мерките срещу дезинформацията?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Дезинформацията печели: AI агентите заменят старите „тролфабрики“

Дезинформацията подкопа COP30 и възможностите за рационален икономически дебат

AI срещу истината: алгоритмите, които усилват дезинформацията

Дезинформацията става все по-опасна с инструмента Sora 2 на Open AI

Огромна част от дезинформацията срещу еврото идва от конкретни източници