Пазарите в Словения и Хърватия бяха сред най-добре представящте се в Европа и света през миналата година, но все още са подценени в сравнение тези в Западна Европа. Те търгуват 13-14 пъти печалбата при 18 пъти за европейските пазари, така че през последните години разликата се стопява. Но се очаква компаниите в региона да имат по-високи темпове на растеж през следващите пет до десет години, затова те имат място в портфейлите на инвеститорите с цел диверсификация. Това коментира Крешо Вугринчич, главен изпълнителен директор на InterCapital ETF, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Красимир Йорданов.

Преди две години повечето чуждестранни инвеститори са напуснали тези пазари, които са имали малък дял в портфейлите им и винаги са сред първите елиминирани при криза или период на волатилност. Но напоследък регионът плавно се възстановява и отново е във фокуса на вниманието на чуждестранните инвеститори.

Три IPO-та и един отказ от листване

Миналата година е била силна за IPO-тата в Хърватия с три компании, които са излезли на борсата. Според Вугринчич това е много добър резултат за малък пазар като хърватския. Той очаква поне още две-три първични публични предлагания тази година.

„Не бихме могли да очакваме, че ще има листвания всяка година заради размера на пазара, но ако компаниите се представят успешно на борсата, ще привлекат и други, които ще започнат да мислят за нея като за източник на капитал. Това създава добър цикъл за предприемачите и пазара.“

Миналата година много успешно IPO е направила строителната компания ING-GRAD. Другите две първични публични предлагания са били на компания от хранителната индустрия и на дистрибутор на авточасти. Вугринчич определи представянето им на борсата като „нито много добро, нито много лошо“, въпреки че възвръщаемостта е била много добра.

От друга страна, в края на 2024 г. компанията за търговия с хранителни стоки Studenac се отказа от планираното си първично публично предлагане. Вугринчич посочи две основни причини за решението. Лош момент заради подобно IPO в Полша няколко седмици по-рано, което не е привлякло силен интерес. „Това обезсърчи някои инвеститори и пресече апетита им за риск“, посочи гостът.

Втората причина е, че оценката на компанията е била направена въз основа на очаквания бъдещ растеж и инвеститорите на пазара в Хърватия, които не са свикнали с подобни оценки, вероятно са се разтревожили дали компанията може да изпълни обещанията си. Вугранчич очаква Studenac да рестартира процеса по листване на борсата още през тази година.

„Инвеститорите в Хърватия и Словения ценят предимно високите дивиденти, докато очакванията за растеж в бъдеще винаги представляват лек риск за тях. Инвеститорите в региона не са свикнали да включват такива инвестиции в портфейла си.“

Румънският фондов пазар се развива силно въпреки политическия хаос

Румънският пазар е смущаван от политическия хаос в страната, но това не му пречи да се представя на исторически нива, изтъкна Вугранчич. 

„Положителното развитие в Румъния е свързано със сектора на енергетиката. Страната има огромен проект за добив на природен газ в Черно море и тя ще стане една от малкото страни в Европа, които могат да изнасят газ. Това е стратегически много важно за нея.“

Инфраструктурните проекти обикновено са частни и не всеки може да инвестира в тях. Но в Румъния главният оператор на проекта е листнат на борсата и има дял от 40% в основния борсов индекс, обясни Вугранчич. Според него този аспект на румънския пазар е пренебрегван, но от известно време проектът в Черно море е в ход и първите количества природен газ би трябвало да потекат през 2027 г.

Гостът очаква румънският фондов пазар да увеличи още вече високата си ликвидност благодарение на решението на държавата да листне стабилни държавни инфраструктурни компании, които носят стабилна доходност и са подходящи за дребните инвеститори.

Тези компании са привлекли и международни инвеститори, които са започнали да проучват пазара за още добри възможности, а подкрепата от държавата е спомогнала за увеличаване през последните години на IPO-тата на промишлени компании.

Как да се увеличи ликвидността?

Пазарите в Хърватия и Словения трябва да изминат дълъг път, за да подобрят ликвидността си, счита Вугранчич. За целта на първо място е нужно да се увеличи фрий флоута (свободно търгуемите акции – бел. ред.).

На по-малки пазари като тези в двете страни това може да стане, ако държавата даде някои стимули и се листнат големи държавни компании. Това може да привлече големи чуждестранни инвеститори, коментира гостът.

„Ако листнатите компании постигнат успех, това ще привлече предприемачи на пазара и те ще започнат да го възприемат като източник на капитал.“

От значение за подобряване на ликвидността на пазарите са също развитието на финансовата грамотност и листването на нови продукти като ETF-и, тъй като те могат да привлекат хора, които не искат да инвестират в акции, посочи Вугранчич.

След Covid пандемията той забелязва тенденция повече хора да инвестират в акции на хърватския фондов пазар. Това е съвпаднало с нарастването на популярността на нови брокери и роботизирани съветници, които са демократизирали достъпа до пазара.

„По-младите поколения търсят повече възможности за инвестиции в акции и ETF-и, това се вижда от нарасналия оборот на борсата и увеличените парични потоци към частни инвестиционни фондове“, отбеляза Вугранчич.

Планират ли хърватски и словенски компании да участват активно във възстановяването на Украйна след края на войната? Има ли интерес на чуждестранни инвеститори към ETF-и, които предлагат експозиция към пазарите в Румъния, Словения и Хърватия? Стигнало ли се е до охлаждане на имотния пазар в Хърватия след присъединяването към еврозоната? Как бизнесът в страната се справя с недостига на работна ръка? Кои страни в региона на Централна и Източна Европа предлагат добри инвестиционни възможности?

Материалът е с информационна стойност и не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук. 

Още по темата

БФБ трябва да се поучи от Полша и Румъния, за да привлича чужди инвеститори

Фондовият пазар на Румъния е отличник с ръст от близо 40% за година

Най-голямото IPO в Европа за годината бележи повратна точка за Румъния