Глобалните пазари бележат рекордни ръстове на фона на геополитическа стагнация в Близкия изток и забавяща се реална икономика. Този парадокс, заедно с предизвикателствата пред Европа и структурните проблеми на България, формират една нова икономическа логика.Това каза Юлиан Войнов, икономист, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков.

Илюзията на американските пазари и AI балонът

Ръстът на борсите в САЩ въпреки кризите има няколко възможни обяснения. От една страна, налице са действия на търговци с вътрешна информация, които традиционно се активизират при политически промени. От друга, пазарите вече познават поведението на Доналд Тръмп, който исторически отстъпва, когато икономическата ситуация стане напечена.

Когато преди години той въведе агресивни мита и пазарите се сринаха, впоследствие бързо удължи сроковете и смекчи тона си, отбеляза събеседникът. Това е научило инвеститорите да не се поддават на паника.

Ключова роля играе и промяната в структурата на пазарните участници. След 2020 г. улеснената търговия доведе до огромен наплив на дребни инвеститори, които промениха традиционната логика на фундаменталния анализ. Същевременно Федералният резерв на САЩ тихомълком налива ликвидност, за да успокои проблемите с репо-сделките, което допълнително подкрепя акциите.

Според икономиста обаче съществуват сериозни подводни камъни, особено в сферата на частните кредити, където фондовете започват да замразяват тегления на активи. Основният двигател на пазарния оптимизъм остава изкуственият интелект.

Единственото обяснение, което има някаква доза рационалност за това, което се случва на пазара, е, че при технологичните компании, инвестиращи в изкуствен интелект, виждаме надпревара да оправдават пазарните очаквания. Ясно е, че ако там има някакъв срив, той буквално ще доведе до сериозна криза, и от тази гледна точка те продължават да изливат огромни инвестиции в изкуствен интелект и дейта центрове, съкращавайки същевременно огромна част от персонала.

Когато тази еуфория приключи и тежестта на кредитите се усети в банковите баланси, пазарът неизбежно ще тръгне в обратна посока, обясни Войнов.

Забавянето на Европа и решенията пред ЕЦБ

Отвъд Океана картината е значително по-охладена. Оценките за европейската икономика се понижават постоянно, като прогнозите за растежа на Германия вече са свити до 0,5-0,6%. Инфлацията в еврозоната отново се покачва, достигайки 2,8% през март, основно заради необходимостта газовите хранилища да се пълнят на по-високи цени. Този енергиен натиск неизбежно ще се пренесе върху всички стоки, коментира гостът.

За да излезе от кризата, Европа се нуждае от смели ходове. Германия трябва окончателно да премахне т.нар. „дългова спирачка“, която от години спъва пълноценното ѝ развитие и генерира микроскопични растежи. Освен това, докато в САЩ нормата на спестяване е ниска, в Европа между 20% и 40% от БВП лежи замразен под формата на депозити в банковата система.

Според събеседника Европейският съюз трябва спешно да завърши интеграцията на банковия и капиталовия си пазар, за да освободи поне 10% от тези средства към реалната икономика.

Що се отнася до Европейската централна банка, тя няма лукса да се отдели от политиката на Фед. Най-вероятният сценарий предвижда ново повишение на лихвите с 0,25%, за да се овладее инфлацията, след което, при навлизане в дълбок рецесионен цикъл, ще започне тяхното поетапно намаляване.

Българската икономика: Между успеха на еврото и феодалния модел

На този глобален фон ситуацията в България остава тревожна, въпреки фасадната макроикономическа стабилност. Страната страда от спад в промишленото производство, остра липса на работна ръка, влошена бизнес среда и тежки проблеми в пенсионната, здравната и образователната системи. Всичко това се дължи на закостенял икономически модел.

Ако не се прекъсне порочната връзка между политиката и „бизнес феодалите“, които задушават конкуренцията по места, икономиката ще продължи да стагнира в капана на средните доходи, отбеляза Войнов.

Бюджетният дефицит от 3% се поддържа изкуствено чрез счетоводни похвати, които скоро ще изчерпят своя потенциал.

Въпрос на бюджетно инженерство е да се съкращават някакви разходи, да се отлагат за следващата година и да не се разплащат вече извършени разходи към частния бизнес, тоест да се оттеглят фактури. Тези инструменти, като прехвърляне на реални бюджетни разходи в Банката за развитие за заобикаляне на изискванията, работят, но в един момент ние ще бъдем изправени пред стената на срива.

Единственият изход ще бъде или драстично вдигане на данъците, или сериозно орязване на разходите – действия, за които липсва политическа воля в условията на непрестанни избори и популизъм.

Въпреки структурните проблеми, влизането на страната в еврозоната е категоричен успех. Приемането на единната валута е преминало гладко, без да предизвика инфлационни шокове.

Напротив, инфлацията е спаднала до под 3% по европейската методология още през януари. След първоначалните леки логистични затруднения с наличностите на кеш, процесите бързо са се нормализирали, доказвайки, че еврото е позитивен знак и постигнат национален идеал.

„Оттук нататък, обаче, отговорността за дълбоките икономически реформи остава изцяло в ръцете на българските институции“, категоричен е гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук

Още по темата

Дълговата бомба на САЩ и Европа е пред експлозия

Сделката САЩ-Иран ще отнеме месеци, смятат в Персийския залив и Европа