Цените на петрола ще се задържат на високи нива за дълго време, тъй като страните ще трябва да запълнят стратегическите си петролни резерви, които сега освобождават, за да предотвратят недостиг, а други като Индия, Филипините, Бангладеш, Австралия тепърва ще създават такива резерви. Но възстановяването на добива, който сега е спрян, може да се окаже невъзможно в пълен размер. Смята се, че около 25% от капацитета, който се наложи да бъде спрян, трудно ще бъде върнат. Това коментира Боян Рашев, консултант на фонда „Експат Природни Ресурси“, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Красимир Йорданов.

Само страхът, че Иран може отново да затвори Ормузкия проток ще виси като дамоклев меч над пазара ще няколко години и ще добави 5-10 долара към цената му, счита Рашев. Според него държавите ще започнат да се запасяват не само с петрол, а и с метали, торове храни.

„Все още нищо не сме видели от въздействието на кризата върху храните. При тези цени на торовете голяма част от земеделските производители няма да наторяват както преди и реколтите ще бъдат по-ниски.“

Освен това много пазарни играчи ще се впуснат в производството на биоетанол и биодизел поради много добрите им цени, а това означава, че голяма част от вече ниските реколти ще отива не за храна, а за гориво, прогнозира Рашев и добави, че след шест до девет месеца тези ефекти ще се усетят в магазините.

Според него намаляването на акцизи и ДДС, както и въвеждането на ценови тавани от правителствата е възможно най-глупавата мярка, тъй като по този начин те лишават пазара от информация какво действително се случва.

„Така ще се стигне по-бързо до физически недостиг, тъй като хората не променят поведението си. При недостиг ще трябва да избираме кой да получи ограниченото количество дизел и керосин в Европа – крайните потребители, фирмите или земеделците“, отбеляза консултантът.

Дизелът движи икономиката и ще трябва да избираме дали искаме тя да работи или да отидем на море, а това е труден избор, добави той.

Натиск върху Китай

Крайната цел на войната в Иран вероятно е да се окаже натиск върху Китай, но страната е подготвена, тъй като има натрупани петролни резерви от 1,5 млрд. барела. Освен това тя веднага спря износа на горива, пластмаси, продукти на рафинериите, торове, изтъкна Рашев.

„Китай, за разлика от всички останали страни, сведе до минимум зависимостта на електроенергетиката си от природния газ. Газът се използва само за отопление, в промишлеността и за производство на торове.“

Азиатската страна инвестира усилено и в превръщането на въглищата в дизел, бензин, газ и торове по технология, използвана от Третия Райх в Германия. Ахилесовата ѝ пета е петролът, тъй като най-големите износители на петрол за Китай освен Русия в момента са затворени, коментира гостът.

Спреният добив в Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Бахрейн и ОАЕ достига 13 млн. барела на ден. Блокадата на САЩ ще спре и иранския добив, тъй като преди налагането ѝ ирански кораби, натоварени с 2 млн. барела, излизаха всеки ден от Персийския залив, отбеляза Рашев.

Ако се затвори и другият проток – Баб ел-Мандеб, целият износ, който Саудитска Арабия прехвърли към Червено море, равняващ се на около 4 млн. барела дневно, също ще спре, тъй като големите кораби не могат да преминат през Суецкия канал, добави той.

Глобален недостиг

Иран може да издържи безкрайно на болката от войната, тъй като и преди нея страната не беше в цветущо икономическо положение. Но примката, около останалата част от света се затяга, изтъкна консултантът.

„В Персийския залив има гигантска концентрация не само на добив, а и на производство на петрол, газ, торове, хелий, сярна киселина. Затварянето на Ормузкия проток ще породи глобална криза, която ще усетим, когато започнат да липсват някои продукти.“

Според Рашев в Европа първо ще се усети недостиг на керосин, тъй като тя е силно зависима от вноса му поради намаляването на капацитета на рафинериите през последните 20 години. Той очаква също през лятото цената на природния газ на Стария континент да нарасне значително поради жегите и липсата на вятър.

Норвегия е в тежко положение от гледна точка на хидроенергия, тъй като през зимата не е паднал достатъчно сняг и страната изпитва недостиг на вода. Това предвещава потенциално драматично положение за електроенергетиката в Западна Европа, предупреди Рашев.

Защо петролните рафинерии в Европа работят с отрицателни маржове при високите цени на петрола? Какво е разминаването в цената на петрола на физическите и на фючърсните пазари?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Петролът скочи, акциите паднаха заради заплахата на Тръмп за Ормузкия проток

Петролът в Ормуз се раздвижи, но под ирански контрол

Без скорошен край на войната в Иран петролът може да надскочи върха от 2008 г.

Дори САЩ да окупират Ормузкия проток, петролът пак ще е заложник на Иран