Над 50% от големите компании на българския пазар използват платени облачни услуги, по данни на Националния статистически институт (НСИ) и Европейската комисия. При малките компании това важи за около 17% от тях. Но тенденцията ще се промени, тъй като разговорът за изкуствения интелект (AI) минава през облачните услуги. Това мнение изрази Лили Костадинова, директор „Продажби“ в Cloud Office, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Дориана Ранкова.

Тя наблюдава разлика в подхода на малките и големите компании към изкуствения интелект. Първите трябва да минат през бариери като киберсигурност и заключена среда, така че данните да останат затворени в компанията, след което, благодарение на вътрешните данни, с които разполагат, и на мащаба, постигнатите резултати с изкуствения интелект са значими.

„Компания, която обработва стотици хиляди клиентски запитвания, може да обработва още повече с помощта на AI. А ако времето за изчакване в момента е две седмици, то може да бъде сведено до два дни.“

В големите мащаби се вижда по-ясно как изкуственият интелект помага, посочи гостенката.

Малките компании, от тяхна страна, виждат в изкуствения интелект огромна възможност да променят пазарната си позиция, продукта си или начина, по който представят услугата си. Това може да ги превърне от малки, локални компании в мащабни глобални играчи, изтъкна Костадинова.

Битката на пазара е на ниво иновация - как да използваме изкуствения интелект, така че да бъдем по-бързи, по-конкурентоспособни, по-различни, отбеляза тя.

„Облакът“ носи сигурност

„Облакът“ означава много ресурси на много свързани локации. При правилна конфигурация, в която са обезпечени критичните продукционни среди, като са разпределени в няколко региона, на няколко континента, това дава сигурност на компаниите, каза гостенката.

„Вероятността цялата инфраструктура на Google или на другите гиганти да изчезне, е доста по-малка, отколкото една машина, която е в локалния център.“

Понякога за смекчаване на риска се използва мултиклауд среда, но основният недостатък на такъв тип среда е, че компанията губи икономията от мащаба, коментира Костадинова. „Когато продуктите живеят в една екосистема, те по-лесно се интегрират един с друг и трафикът на данни тече много по-бързо. Повишава се и покупателната способност“, добави тя.

Миграцията към „облака“ решава проблеми

Когато става въпрос за миграция към облачни услуги – на електронната поща, на продукционни среди, на данни, процесът обикновено е провокиран от някакво събитие, съобщи гостенката.

„Сложността на проекта е правопропорционална на проблема, който се решава, и това осмисля инвестицията.“

Костадинова даде пример с голяма технологична компания, която искала да отвори офис в Бразилия, като алтернативата на „облака“ била да намери локални доставчик и изчислителен център и да сключи съответните договори. „В този случай облачното решение би било много по-бързо и лесно“, отбеляза тя.

Ако бизнес проблемът е свързан с мащаба – например, локалната инфраструктура на все повече компании не издържа, тогава се сравнява закупуването на нова машина с преминаването в облачна среда.

Често причината за миграция към „облака“ може да бъде киберсигурността, посочи събеседничката. „В някои по-традиционни сектори все още битува вярването, че локалните сървъри са най-сигурното място. Но в „облака“ компаниите използват методите и инструментите за киберсигурност на технологичните гиганти и те вероятно са малко по-сигурни“, отбеляза тя.

За софтуерните компании от години стандартът е да стартират от облачна среда, тъй като тя дава по-нисък финансов праг за започване на бизнес, за разработване на нови функционалности, за тестване и експериментиране, коментира Костадинова.

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Забавяне в облачния сегмент и рекордни разходи натискат Microsoft надолу

Anthropic и Google преговорят за сделка за облачни услуги на стойност милиарди

Акциите на Amazon страдат от засилващата се конкуренция в облачните технологии

AI агенти, роботи, облачни центрове – ще има ли нови борсови шампиони?