Няма директна външна намеса за изборите, но сме добри в местната дезинформация
Несин Вели, главен изпълнителен директор на Identrics, в „Светът е бизнес“, 7.4.2026 г.
Обновен: 7 April 2026 | 21:02
Автор: Божидарка Чобалигова
Дезинформацията веднага запълва вакуума на информацията и е важно да знаем как тя използва каналите за комуникация. За предстоящите парламентарни избори в България на 19 април не се наблюдава директна външна намеса, но причината е, че в страната ни има много добри начини да се произвежда домашна дезинформация. Това коментира Несин Вели, главен изпълнителен директор на Identrics, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев.
Той акцентира върху намаляващата роля на т. нар. линейни медии като радио, телевизия, вестници и засилващото се влияние на видеата в канали като TikTok, YouTube, Snapchat като инструменти за влияние.
В Румъния вече имаше случай, в който неочакван кандидат (проруският независим кандидат Калин Джорджеску – бел. ред.) постигна успех на изборите, след като негови клипове събраха милиони гледания в TikTok. България също имаше своя TikTok момент на изборите през 2024 г., когато една от партиите сравнително изненадващо успя да влезе в парламента, припомни гостът.
Вели посочи два примера от последната седмица за „отвличане“ на новини и интерпретирането им по изопачен начин. Първият е свързан с договора между България и Украйна за подкрепа през следващите десет годни, а другият – искането на страната ни за активиране на механизма на Европейската комисия за опазване на информационната устойчивост по време на изборите.
„Пиарите на държавните институции би трябвало най-малко да очакват разпространението на фалшива информация, да имат по-стратегическо мислене относно начините, по които подобни събития могат да бъдат изопачени с различни наративи, и да преценят дали има нужда да адресират проблема предварително или само да го имат предвид, за да реагират по-бързо.“
В двата посочени примера дезинформацията веднага е била споделена на няколко официални страници на партии в България и е била подета от мрежата „Правда“ от псевдоинформационни сайтове и канали в „Телеграм“, каза гостът и добави, че това са добре заучени начини за разпространение на фалшива информация. Затова няма оправдания да не се очакват подобни тактики.
Според Вели пиарите и маркетинг специалистите вече разполагат с голям обем от информация и могат да направят сигурни предположения как би могъл да се развие даден наратив в посока създаване на фалшива информация. Те би трябвало да наблегнат на симулации на различни сценарии в чатбот, за да установят кои са ъглите на атака, препоръча гостът и добави, че идеята е не да произвеждат, а да разбират съдържание.
Тази неделя в Унгария предстоят парламентарни избори, които Вели определи като най-важните в Европа за годината. Парламентарни и президентски избори предстоят също в Словения, Чехия, прибалтийските страни.
Според госта общото между България и тези страни са точките, които се използват ефективно за манипулация. От няколко години насам те са едни и същи – избор между ЕС и Руската федерация, полемика относно това какво означава енергийна независимост и по какъв начин се използва това в информационното пространство.
„Хората трябва да свикнат с мисълта за залеза на традиционните медии и да признаят успешните опити на журналисти да създават независими медии, включително в България, които работят директно с клиентите си и получават финансиране от тях. Това е начин качествената журналистика да продължи да съществува и е естествен отговор на годините на натиск на алгоритмите и опитите на социалните мрежи да се превърнат в социални медии.“
Потребителите на информация вече търсят кратки форми, когато целта е развлечение, а ако искат да се задълбочат в дадена тема, избират конкретни хора, на които могат да гласуват доверие, което обяснява нарастващата популярност на подкастите, отбеляза събеседникът.
Хората и съдържанието, което те произвеждат, се превръщат в малки острови в „помията от изкуствен интелект“, добави той.
Каква е ролята на пазарите на прогнози в информацията и дезинформацията? Оказват ли те влияние върху предизборната кампания в България и кой ги използва?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на „Светът е бизнес“ можете да гледате тук.