Сделките с жилища у нас спадат, но не и цените, спекуланти излизат от пазара
Борис Димитров, собственик и изпълнителен директор на „Кредит Навигатор“, в „Светът е бизнес“, 6.4.2026 г.
Обновен: 7 April 2026 | 10:46
Автор: Божидарка Чобалигова
Жилищният пазар в България регистрира спад в броя на сделките през първото тримесечие, но той все още не се отразява на цените, коментарът е в рамките на 5%. Срокът от вземането на решение за покупка на имот до осъществяването на сделката се увеличава – ако миналата година това ставаше в рамките на дни, сега са нужни два месеца. Такава картина за имотния пазар към края на първото тримесечие очерта Борис Димитров, собственик и изпълнителен директор на „Кредит Навигатор“, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Цветослав Цачев.
Според Димитров това задържане на предложения на пазара е спомогнало за балансирането му, тъй като силните ръстове при сделките и цените на жилищата през последните години породиха въпроси дали те са здравословни, а анализатори често характеризираха пазара като балонизиран.
„В момента всички потенциални купувачи и продавачи са напрегнати и са в изчаквателна позиция, за да разберат как войната в Иран и поскъпването на енергийните ресурси ще се предадат по веригата, какво ще се случи с остатъчния разполагаем доход на домакинствата.“
Според госта хората с по-ниски доходи ще бъдат най-силно и непосредствено засегнати от ускоряване на инфлацията, докато при тези от средната прослойка, които са основният двигател на имотния пазар и разчитат най-много на ипотечно кредитиране, засега не се забелязват сериозни отклонения в жалението им да купуват имоти.
Въпреки по-спокойното начало на годината от гледна точка на брой реализирани сделки, Димитров посочи, че инерцията в системата се запазва, като БНБ продължава да отчита рекордни ръстове в ипотечното кредитиране от близо 28%. За сравнение, средният ръст на отпуснатите ипотечни кредити в страните членки на ЕС по данни на Европейската централна банка (ЕЦБ) е малко над 3% през 2025 г.
Банките очакват и към края на 2026 г. да има ръст в реализираните обеми от ипотечни кредити, но форсмажорни обстоятелства като войната в Иран може да окажат сериозно влияние върху потребителите в бъдеще, изтъкна Димитров.
На имотния пазар все още не се наблюдава реална промяна, но инвеститори, които са били в подготвителна фаза на стартиране на даден проект, предпочитат да изчакат. От началото на годината липсват и спекулантите, които са били активни на пазара, като са купували имот в начална фаза на строителство, изчаквали са достигане на етап около акт 15 и са препродавали имота.
„Очакването за ускоряване на инфлацията, от една страна, кара хората да инвестират в имоти, тъй като утре активът ще струва повече. Но при силно повишаване на цените някои хора ще задържат потенциална покупка, която са обмисляли.“
Димитров припомни, че БНБ изисква от купувачите на имоти с ипотечен кредит да заделят не повече от 50% от разполагаемия си доход за погасяване на кредитните задължения. Той обаче посъветва кредитополучателите да заделят за целта не повече от 30% от доходите си, за да се застраховат от непредвидени обстоятелства.
Според госта най-важните критерии, които определят активността на имотния пазар, остават непроменени. Това са нивото на безработицата и на инфлацията, перспективите пред доходите на потенциалните купувачи и цената на кредита.
От началото на април някои банки дори подобряват условията си за крайните клиенти, както по отношение на изискванията си към тях, така и ценово, съобщи Димитров.
Средните лихви по ипотечните кредити в ЕС по данни на ЕЦБ достигат 3,5%, а в България те са между 2,5 и 2,6%. Само няколко банки сред основните участници на пазара у нас ценообразуват с EURIBOR плюс фиксирана надбавка, останалите са взели решение да ценообразуват по средна цена на депозитите в БНБ плюс фиксирана надбавка, изтъкна събеседникът и добави, че това положение е благоприятно за потребителите.
Очаква се ЕЦБ да повиши основния си лихвен процент с цел овладяване на потенциално ускоряване на инфлацията вследствие на войната в Иран, но Димитров припомни, че България не е пряко зависима от решенията на централната банка.
Има ли имотният пазар в България буфери, за да се справи в по-трудна среда? Преориентират ли се кандидат-купувачи на жилища към пазара на наеми и как се отразява това на цените на наемите?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук.