Шумът на световните пазари в момента е изключително висок, а волатилността е преминала здравословните си граници и се е превърнала в токсична. В подобна среда най-правилният ход за инвеститорите е да отстъпят крачка назад, да приберат реализираните печалби и да заемат изчаквателна позиция. Това каза Антон Панайотов, основател и изп. директор на Alaric Securities, председател на Българския форум на бизнес лидерите, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков.

Краят на технологичната еуфория и тихата ротация

Въпреки създаденото усещане за оптимизъм, породено от политически изказвания в САЩ, пазарите се намират в период на сериозна трансформация. Според събеседника зад завесата на ежедневния шум вече е започнало съществено преместване на капитали. Тази ротация е стартирала още преди около половин година, но остава трудна за забелязване, тъй като едва пет технологични акции формират 37% от основния американски индекс, което изкривява общата картина.

Прекалено много фокус имаше в последно време, в последната година и половина, върху AI. Той някакси превзе целия пиар, отиде там цялото внимание. Нашата оценка горе-долу в този сегмент е, че както беше интернет през 2000 година и целият dot.com балон – най-вероятно накрая ще има победители, но в момента въобще не е ясно кои са те.

Заслепени от технологичния сектор, много инвеститори купуват риск, докато експертите съветват точно обратното – рискът в момента трябва да се продава. Гостът коментира, че фокусът бавно се завръща към традиционния, по-бавно растящ, но стабилен бизнес – инфраструктура, петрол, газ и електричество. В резултат на глобалните конфликти предстои огромна децентрализация на енергийните ресурси, което ще доведе до мащабни инвестиции в нови електропроводи, LNG терминали и алтернативни коридори.

Европа срещу САЩ: Битката за ликвидност и скорост

Пренасочването на капитали към дългосрочни инфраструктурни проекти е сложен процес, силно зависим от политическата и регулаторната стабилност. Панайотов обясни, че в момента се наблюдава изтичане на активи от САЩ като форма на намаляване на риска, но от друга страна, Европа не успява да се възползва от тази ситуация. Основната причина е, че европейският облигационен пазар е твърде плитък и не предлага легитимна алтернатива за големите суверенни инвеститори, което донякъде обяснява и скорошния бум в цената на златото като резервен актив на централните банки.

Той допълни, че Европа е загубила своята индустриализация, а опитите ѝ за привличане на инвестиции се сблъскват със свръхрегулации. Фундаменталният проблем на Стария континент е породен от германското разбиране, че капиталовите пазари са място за спекула, а не за създаване на рисков капитал.

Събеседникът сичта, че това възпрепятства обединяването на европейските борси и създаването на дълбок общ пазар на дълг. Издаването на общоевропейски облигации, макар и успешна концепция в сферата на отбраната, среща политическа съпротива заради нежеланието на отделните държави да гарантират този дълг със собствените си бюджети.

По принцип, отиваш там, където скоростта на парите е по-голяма. Това е много кратък и ясен отговор, мисля. Там, където има уважение към скоростта на обмяна на парите.

Бизнесът търси места с по-малко регулации и възможност за бързо внедряване на средствата, поради което интересът логично се завръща към САЩ и тяхната реиндустриализация.

Българският потенциал: Пенсионни фондове и излизане на борсата

Насочвайки поглед към България, експертът анализира огромния ресурс, заключен в банковата и пенсионно-осигурителната система. Панайотов посочи, че през последното десетилетие на нулеви лихви пенсионните фондове са били със "завързани ръце", инвестирайки в държавен дълг без доходност. Той приветства промените в Кодекса за социално осигуряване, които от 2027 г. ще позволят по-гъвкаво алокиране на тези над 30 милиарда лева.

Дори и част от тях да изтекат към САЩ или Европа, е по-добре парите да работят, отколкото да губят стойността си. Той даде пример с швейцарския модел, където пенсионните фондове инвестират директно в недвижими имоти и инфраструктурни концесии – подход, който би бил изключително полезен и у нас.

Що се отнася до банките, те остават консервативни с основание. Една от основните пречки пред кредитирането и привличането на външни капитали е оставането на България в т.нар. „сив списък“ за пране на пари. „Това носи директен премиен риск, който оскъпява финансирането както за държавата, така и за родните компании“, отбеляза гостът.

Въпреки трудностите, нагласата на българските предприемачи се променя. След съвместни инициативи с институции като NASDAQ, бизнесът започва да осъзнава, че не е нужно да има милиардна оценка, за да стане публичен. Борсата е платформа за продажба на идеи, екип и визия в ранна фаза на растеж, което е отлична алтернатива на тежките цикли на рисково финансиране.

В заключение, прогнозите за следващите месеци остават предпазливи. Политическата неяснота около изборите в САЩ и потенциалната загуба на мнозинство за Доналд Тръмп в Конгреса могат да донесат допълнителни сътресения. Инфлационният натиск, породен от геополитическите премии в цените на енергията, поддържа реален риска от рецесия.

Въпреки това, Европа и в частност България могат да се окажат бенефициенти от пренасочването на капитали от Близкия изток, които в следващата година ще търсят сигурни убежища в инфраструктура и недвижими имоти. „Дотогава най-добрата стратегия е инвеститорите да останат търпеливи и да се насочват плавно към компании от реалната и енергийната инфраструктура“, сподели гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.

Още по темата

Кредитният пазар в Европа се влошава от енергийната зависимост и войната в Иран

Goldman: Ударът сега е повече за останалия свят, отколкото за Европа

Как Европа да стабилизира икономиката си? Попитахме експертите

Европа губи €1,2 трилиона заради отлив на технологични компании в посока САЩ