Здравеопазването в България трябва да бъде пренаписано, само козметични промени не са достатъчни. В страната ни има близо 400 болници, което е твърде голямо разхищение на ресурс. Ако имаме добре развита извънболнична помощ и не приемаме пациенти в болница за най-малкото нещо, можем да спестим много разходи и да ги насочим в правилната посока. Това мнение изрази Галина Захариева, заместник-председател на Управителния съвет на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев.

Захариева коментира, че ако беше министър на здравеопазването, би намалила драстично броя на болниците, би увеличила звената за спешна помощ и би променила статута ѝ, тъй като служителите са трета категория труд, а тези в останалите спешни звена в страната са първа или втора категория.

„Освен това е недопустимо линейка с пациент да обикаля няколко болници и навсякъде да отказват да го приемат. Когато пациент бъде докаран в болница, тя е длъжна да го поеме, да окаже помощ и след това евентуално да го пренасочи към друго лечебно заведение.“

Друг проблем е липсата на добре развити спешни отделения. В Благоевградска област, например, има само едно спешно отделение, отбеляза Захариева. Тя изтъкна също затруднения достъп до медицинска помощ в частта преди пристигането на пациента в болница, тъй като няма кой да дойде навреме и да изпрати болния в правилното лечебно заведение.

Според нея не е необходимо болници да бъдат затваряни, а да се превърнат в лечебни заведения за долекуване или продължително лечение, тъй като това също е сериозен проблем у нас.

„Пациентите се изписват на четвъртия или петия ден от болницата за активно лечение и остават сами у дома. Патронажни грижи липсват и всеки се спасява поединично, а цените на манипулациите вкъщи са непосилни за повечето хора.“

Нужни са много сериозни реформи в здравеопазването, така че пациентът да има усещането, че е обгрижен и че може да разчита на медицинска помощ, обобщи Захариева.

Лекарските асистенти могат да осигурят навременен достъп до медицинска помощ

Професията на фелдшерите, които днес се наричат лекарски асистенти, беше закрита със здравната реформа, но тя осигуряваше навременния достъп до медицинска помощ в отдалечените и малки населени места, изтъкна гостенката.

Според нея именно липсата на медицинска помощ е причината хора, които са напуснали селата и малките населени места, да не се връщат там, въпреки че имат желание. „Новият вариант на здравеопазване не мисли в тази посока или ако мисли, не се вземат никакви мерки“, категорична е тя.

„Здравеопазването у нас разчита единствено на общопрактикуващите лекари в малките населени места, които са недостатъчно и не могат да доставят грижата, която навремето се доставяше екипно.“

Липсват патронажни грижи, акушерки, медицински сестри, фелдшери, а джипи-тата обикновено работят сами или с ограничен екип, посочи Захариева. В миналото малките населени места, където не е рентабилно да има лекар, са били покривани от лекарските асистенти.

Сега липсите се поемат от служителите на Спешна помощ, което според събеседничката натоварва системата и тя не може да реагира адекватно, когато се наложи да се погрижи за наистина спешен пациент.

Лекарските асистенти в САЩ получават до 12 хил. долара месечно, у нас – до 2500 лв.

Фелдшердската професия в България има 150-годишна история и е най-добре развита в Европа, а фелдшерите у нас имат повече правомощия в сравнение с колегите им в други европейски страни, но законодателен текст ги ограничава да работят само в извънболничната и спешната помощ, каза Захариева. Ако се отвори пътят и към болниците, лекарските асистенти на практика могат да работят навсякъде, отбеляза тя.

В Европа професията е добре развита в Нидерландия и Германия, а в САЩ лекарските асистенти са най-бързо развиващата се медицинска професия поради кадровата криза.

„Политиците в Америка, които планират години напред, установиха, че лекарските асистенти са много добър бизнес модел, тъй като бързо се произвеждат и влизат веднага на терен. Те специализират като лекарите и работят в болниците.“

Лекарският асистент в САЩ е специалист, който покрива рутинните лекарски функции и освобождава лекаря да се занимава с високо специализираната си дейност, каза събеседничката. Що се отнася до заплащането на лекарските асистенти в САЩ и в България разминаването е колосално – отвъд Океана месечната заплата е от порядъка на 10 хил.-12 хил. долара, докато у нас тя е между 1800 и 2500 лв, добави тя.

Работещ ли е моделът на общопрактикуващите лекари у нас? Защо училищното здравеопазване е в упадък? Кои са добрите модели за професията на лекарските асистенти в Западна Европа?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Шуробаджанашкият модел в здравеопазването ни убива

Няма политическа воля за ефективно здравеопазване

Българска HR платформа дава видимост на сектор здравеопазване и възможностите в него

Изкуствен интелект в здравеопазването: промяната се задава, но ще е бавна