Цикълът на понижавахе на лихвите приключи, оттук-нататък централните банки ще се върнат към повишаването им с цел забавяне на високата инфлация. Според прогнозите в Европа може да има две-три понижения на лихвите до края на годината, а в САЩ вече се говори за едно намаляване, но е възможно да видим и повече. Това коментира Мартин Търпанов, ръководител "Дългови инструменти" в DeltaStock, в предаването "Светът е бизнес" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Цветослав Цачев. 

Пазарите на облигации почти винаги подсказват какви са прогнозите за лихвите. В момента виждаме начало на изглаждане на кривата, спредът между 2-годишните и 10-годишните облигации се сви много. Това означава, че при краткосрочните облигации се наблюдава очакване за повишаване на лихвите, коментира Търпанов. 

Към момента анализаторът оценява на шеста степен опасността за световната икономика от конфликта в Близкия изток, но рискът би нараснал до осма-девета степен, ако конфликтът продължи по-дълго време и се стигне до сухопътна операция. 

"Опасността от стагфлация става все по-видима. При продължаване на конфликта в Близкия изток случващото се с цените на петрола ще започне да оказва сериозно влияние върху цените по цялата верига и ще ускори инфлацията."

На последното си заседание Европейската централна банка (ЕЦБ) очерта няколко сценария за икономиката в зависимост от продължителността на кризата. Най-лошият сценарий предвиждаше инфлацията да се ускори до 6-7%, а според най-благоприятния тя може да се върне на нива от близо 3%, отбеляза Търпанов. В същото време се очаква и по-бавен растеж.

Първи са фискалните мерки

За централните банки е трудно да използват паричната политика, без да имат данни откъде идва инфлацията. Винаги на първо място са фискалните мерки, или намесата на правителството, изтъкна гостът.

„Най-първичната реакция са целенасочени мерки за подпомагане на най-уязвимите групи и бизнеси при сериозен шок.“

Централните банкери, от тяхна страна, са по-консервативни от политиците, а в условията на стагфлация нямат и особено полезен ход, каза Търпанов. „Основният мандат на ЕЦБ е поддържането на ценова стабилност. Централната банка може да повиши лихвите, само ако е убедена, че това ще помогне за забавяне на инфлацията. Но инфлация, породена от шока на предлагане на петрол, трудно ще бъде угасена с опити за намаляване на потреблението“, счита той.

Федералният резерв има двоен мандат – ценова стабилност и пълна заетост. Това му дава малко повече гъвкавост и затова председателят Джером Пауъл не смее да изрази категорично мнение, отбеляза анализаторът. „При двете централни банки има нюанс, но най-важното е колко време ще продължи кризата“, добави гостът.

Какво следва за българската икономика?

България е малка, отворена икономика, която не разполага със залежи от петрол и газ, а 60% от стокооборота е насочен към западните партньори, отбеляза Търпанов. „Българската икономика е изцяло зависима от тази на външните ни партньори, от държавните разходи и вътрешното потребление. Ще бъде трудно да запазим изпреварващия ръст на икономиката ни спрямо този в Европа, който през последните години беше в съотношение три към едно“, посочи той.

Според него в сегашното положение е най-разумно правителството да предприеме фискално таргетирано подпомогане на уязвими групи от хора и бизнеси вместо да раздава пари на калпак, включително да подпомага печеливши компании. От сегашната криза ще пострада транспортно-логистичният сектор, който от известно време няма поръчки и в бъдеще те ще намаляват още повече, посочи гостът.

„Основната роля на държавата е да създава благоприятна бизнес среда и равни условия, като съблюдава спазването им, тя трябва да бъде честен регулатор.“

Според Търпанов държавата трябва да използва фискалната политика, само когато икономиката има нужда от рестартиране. „Немалка част от инфлацията в България през последните години беше провокирана от увеличаването на държавните разходи и от факта, че заплатите на държавните служители станаха по-високи от тези на заетите в частния сектор“, изтъкна той.

Каква е разликата между икономиката на САЩ след Втората световна война и сега? Какво е състоянието на икономиката на Великобритания след отделянето от ЕС? Защо Германия е в по-добро положение от другите големи икономики?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" можете да гледате тук. 

Още по темата

Войната в Близкия изток няма да се отрази сериозно върху лихвите в България

Доходността на облигациите по света расте, войната променя очакванията за лихвите

ЕЦБ вижда възможност за повишаване на лихвите през април

Пазарът на облигации отписва намаленията на лихвите след сигнал на Фед