Паравоенни частни формирования може да съзрат добра бизнес възможност в осигуряването на ескорт и безопасно излизане от Ормузкия проток на блокираните там кораби поради войната в Иран. Преди новата криза в Близкия изток имаше такива паравоенни организации, които ескортираха кораби, включително с присъствие на техни членове на борда. Те имат натрупан сериозен опит в борбата с въздушни и подводни дронове и различни системи за отбрана. Това коментира Христо Папукчиев, капитан далечно плаване, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков.

Според него някой трябва да поеме риска, за да се отпуши блокадата на протока. Възможно е ескорт, осигурен от частни формирования, да доведе до по-бързо решение на проблема, отколкото ако се разчита на САЩ, счита Папукчиев.

Той изрази съжаление, че през годините не се е стигнало до единно решение на заплахата от хутите, тъй като според него те имат силна връзка с Иран, включително снабядат страната с логистика и оръжие и взаимодействат при координирани операции.

Огромни загуби

Блокираните кораби в Ормузкия проток трупат огромни загуби, а членовете на екипажите им започват да се бунтуват, тъй като в договорите, които са подписали, не е предвидено да работят в такива условия, отбеляза гостът. Филипинските моряци, например, са получили разрешение от страната си да напуснат зоната на Персийския залив. „Възможно е кораби да останат без екипаж“, посочи той.

Папукчиев обясни и логиката на морския бизнес, в чиято основа стои корабна ипотека. Собственикът на кораба намира фонд, който инвестира част от сумата, а останалата част се осигурява от компанията собственик. Тя трябва да я заложи като гаранция и всеки месец е длъжна да плаща договорената с фонда сума.

„Но компанията трябва да генерира приходи от товара. Кораб, който не се движи, трупа загуби всеки ден, тъй като трябва да се справя с разходите по поддръжка на машините и механизмите, за заплати на моряците и за застраховки, както и с оперативни разходи.“

Всички тези разходи изсмукват печалбата, а тя трябва да е достатъчно добра, за да останат средства и за генерални разходи за кораба, отбеляза Папукчиев.

Според него застрахователите от лондонското лоби са допринесли за ескалацията на напрежението в Ормузкия проток, тъй като са подхранили всеобщото възприемане, че той е затворен още преди влошаването на положението. „Струпването на кораби беше породено от подхода на застрахователите, които направиха мечешка услуга на правителството в САЩ. Това не е добър знак за отношенията на застрахователите от Лондон с потенциални застрахователи от САЩ“, отбеляза гостът.

Нарастваща опасност

20% от износа на суров петрол в света зависи от Персийския залив, както и между 20 и 25% от износа на втечнен природен газ, 15% от износа на рафинирани продукти като торове и сяра, и 3-4% от износа на сухонасипния сектор, съобщи Папукчиев.

„Рискът за танкерите се оценява на много висок. Рискът за контейнеровозите е среден, а за сухонасипните товари е нисък.“

Според госта концентрацията на голям брой танкери, натоварени със суров петрол, петролни деривати, втечнен газ, сухонасипни товари като торове, сяра, амоняк, сама по себе си също генерира риск, дори и без военните действия наоколо. „Някои от товарите изискват непрекъснато наблюдение и ангажиране на целия екипаж в дейности, които да опазят товара невредим“, посочи гостът.

Но има и физически процеси, които не могат да бъдат контролирани, например самозапалване на някои товари, изтъкна той.

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Ормузкият проток остава почти затворен за международни кораби

Ормузкият проток е скритият риск за икономиката на изкуствения интелект

KPC: От 80г Ормузкият пролив не е бил затварян нито ден

Съдбата на акциите ако Ормузкият проток бъде затворен

Ормузкият проток е жизненоважен, но рисков за корабоплаването