Глобалните геополитически конфликти и засилващите се регулации променят начина, по който работи логистичният сектор по света и у нас. В условията на нарастваща несигурност компаниите се адаптират чрез по-предпазливо планиране, технологични решения и търсене на по-ефективни модели на управление на веригите за доставки. Тази тема коментира доц. д-р Момчил Антов, директор на Националното сдружение на българските спедитори, в предаването „Светът е бизнес“ с водеща Дориана Ранкова.

Логистиката е една от най-засегнатите индустрии в момент на безпрецедентни военни действия през последните години, а българският логистичен сектор се адаптира към сегашните военни действия с вече натрупания си опит – увеличение на застраховките и разходите за гориво.

„Логистиката е сектор, който много бързо усеща всяко геополитическо напрежение. Веригите на доставка са глобални и всяко прекъсване или риск по даден маршрут веднага се отразява върху цените, времето за доставка и организационните процеси.“

Конфликтите пренареждат глобалните маршрути

Настоящото напрежение в Близкия изток поставя логистичния сектор в особено сложна ситуация. За разлика от други конфликти, регионът на Персийския залив предлага малко алтернативни маршрути за транспорт.

„Регионът в момента е в един затворен прозорец и един проток затваря всякакви възможности за движение“, обясни Антов и добави, че освен ключов за доставките на петрол и газ, но през региона минават и редица други суровини. „Не бива да забравяме, че от този регион се движат изкуствени торове и други обемни товари, чието забавяне оказва негативно икономическо влияние върху потребителите по цял свят.“

Планиране в условия на несигурност

В подобна среда дългосрочното планиране става все по-трудно. Логистичните компании са принудени да реагират на динамична политическа и икономическа среда, в която търсенето и търговските политики могат да се променят бързо. Това ги кара да действат

„Не е лесно, защото неизвестността няма как да не бъде отчитана като риск. Компаниите са много предпазливи, опитват се да съберат колкото се може повече информация и на тази база да вземат решения.“

По думите на доц. Антов транспортният сектор винаги се адаптира към състоянието на индустриите, които обслужва. „Когато един отрасъл е изправен пред криза или сътресения, това неминуемо се отразява и на транспорта.“

Дигитализацията – между амбиции и реалност

Един от ключовите европейски проекти за модернизация на сектора е регламентът за електронна информация в товарния транспорт (eFTI), който трябва да влезе в сила през 2027 г. Целта му е да създаде единен дигитален хъб за транспортните документи.

„Идеята е транспортната операция да бъде достъпна в един централен хъб, от който всички контролни органи да могат да извличат информация“, посочи Антов. „Основната полза за бизнеса ще бъде намаляване на административната тежест и ускоряване на обработката на товарите.“

Въпреки това напредъкът засега е ограничен. „Истината е, че регламентът все още стои като едно добро пожелание. Той е на масата от години и нееднократно се отлага.“

Според госта България изостава сериозно в подготовката, като за това положение не може да бъде обвинена само политическата нестабилност в страната, а и липсата на политическа воля или административен капацитет. Той заяви, че пордготвка на системите една година преди въвеждането е изключително малко, защото изграждането им минава през обществени поръчки.

Изкуственият интелект като конкурентно предимство

Технологиите все повече се превръщат в ключов фактор за конкурентоспособността на логистичните компании. Системи за управление на транспорта, анализ на данни и алгоритми за оптимизация на маршрутите вече са част от ежедневната работа на сектора.

„Този предиктивен анализ помага на компаниите да събират и обработват информация, така че да могат да предприемат адекватни действия“, казва Антов.

Въпреки това изкуственият интелект все още не е основният приоритет за част от бизнеса. „За някои компании въпросът за оцеляването е по-важен. Но истината е, че ако не се научим да използваме AI, рано или късно ще излезем от пазара“, заяви доц. Антов.

Технологичната трансформация обаче създава ново предизвикателство – задълбочаваща се разлика между големите и малките компании в сектора.

„Проблемът на малките компании е, че не могат да си позволят тези технологии. Това ще задълбочи пропастта между големите и малките“, каза гостът въпреки че според него по-малките играчи също имат интерес да внедряват решения с изкуствен интелект.

Бавна автоматизация и инфраструктурни проблеми

Роботизацията и автоматизацията също навлизат постепенно, но българските компании все още са догонващи основно по финансови причини. Антов каза, че има европейско финансиране, но то е недостатъчно за осъществане на амбициите.

„Разходът за внедряване на подобни решения все още е значителен и не много компании могат да си го позволят. В българската практика такива решения навлизат преди всичко в складовата логистика.“

Политическите маневри и българската логистика

Антов не очаква кардинални промени в транспортния сектор до парламентарните избори на 19 април, защото проблемите пред бранша изискват по-дълъг хоризонт.

„Ще продължим да бъдем в един застой, в който бизнесът ще се справя сам, както го е правил винаги, докато държавата има по-важни дела, може би, от това да създава условия за развитие на бизнеса.

Пречка пред развитието на сектора в България остават забавените инфраструктурни проекти, не само в автомобилния, а и за железопътния, водния и въздушния транспорт.

Как влияе Зелената сделка върху сектора?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.

Още по темата

Дизелът поскъпва? Превозвачи се притесняват повече за икономиката и шофьорите

Застрахователи прекратяват покритието на военен риск за кораби в Персийския залив

Енергията и отбраната скачат, докато пазарите възприемат новата война