Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
„Светът е бизнес“ е предаване за икономика, инвестиции и глобални пазари, което предлага задълбочени анализи и експертни коментари от водещи професионалисти в бизнеса. Всеки делничен ден от 20:30 ч. з

Китай се презапасява със злато и продава американски дълг

Александър Александров, пазарен анализатор, в „Светът е бизнес“, 20.02.2026 г.

20 February 2026 | 21:00
Обновен: 20 February 2026 | 21:53

Автор: Емил Соколов

След изключително напрегната седмица на глобалните пазари, белязана от разговори в Женева и геополитическо напрежение около САЩ, Иран, Русия и Украйна, инвеститорите търсят посока. Въпреки нормално по-спокойния период около празници като Китайската нова година и Рамазан, пазарната динамика остава висока. Това каза Александър Александров, пазарен анализатор, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков.

Американските пазари срещу европейската устойчивост

Според събеседника в момента на пазарите се наблюдава определено повишение на риска, което води до по-предпазливо позициониране. Макар ситуацията да не може да се определи като поява на „черен лебед“, сред трейдърите се забелязва изострено внимание.

 Правейки паралел между водещите световни борси, гостът посочи, че въпреки очакванията за забавен глобален икономически растеж и геополитическата динамика, европейските пазари демонстрират учудваща устойчивост. Част от тази стабилност се дължи на процеси, често определяни като дедоларизация – термин, към който анализаторът подхожда с резерви, макар да признава ефекта му на индексно ниво, където широкият европейски пазар достига исторически върхове.

Въпреки европейската устойчивост, САЩ остават категоричният фаворит на Александров. Причината е чисто икономическа – прогнозите сочат, че щатският брутен вътрешен продукт ще расте двойно по-бързо от европейския. Американските компании, особено в технологичния сектор, остават много по-силни и издръжливи на външни сътресения.

Гостът обясни, че по отношение на Европа най-атрактивен и стабилен остава финансовият сектор. Европейските банки се представят изключително силно през последните години. Дълго време строгите регулации и изискванията за блокиран капитал бяха критикувани, но в кризисни моменти именно те направиха системата много по-стабилна.

Банките успяха перфектно да управляват нетния си лихвен доход, като бързо отразиха покачването на лихвите в кредитирането, но същевременно задържаха разходите си при привличането на капитал. Тази сила е видима и при процесите на консолидация, като сделката около UBS и Credit Suisse или опитът на италианската UniCredit да придобие втората по големина германска банка Commerzbank, което показва наличието на много сериозни играчи в Европа.

Политиката на Фед, изкуственият интелект и слабият долар

Една от ключовите теми през изминалата седмица бе тихото наливане на ликвидност от страна на Федералния резерв в размер на около 19 милиарда долара, което остана в сянката на новините за Тръмп и Иран. Въпреки че това е поредното мащабно инжектиране на средства в икономиката след COVID-19, анализаторът не смята, че се завръщаме към програмите за изкупуване на активи.

Това за мен не е начало на QE, макар че, както ти много добре каза, това е третото или четвъртото най-голямо наливане на ликвидност в системата. Товае по-скоро управляване на инфраструктурата, като под радара мина това изпускане на ликвидност, но то беше насочено към краткосрочни инструменти.

Според Александров действията на централната банка по-скоро целят обезпечаване на системата с ликвидност, за да не се разширят прекалено спредовете и да се предотвратят шокове в една изключително изнервена пазарна среда. Тези тактически ходове се случват на фона на объркани икономически данни в САЩ за инфлацията и БВП, които дори породиха спекулации за евентуално покачване, а не понижаване на лихвите.

„Ако обаче се стигне до ново покачване на лихвените проценти, това би било червен флаг за технологичния сектор и конкретно за изкуствения интелект“, обясни гостът. AI компаниите изискват гигантски инвестиции в инфраструктура и компоненти, за които в момента има недостиг на пазара. Поемането на огромни дългове при високи лихви може да натежи, особено когато не е ясно кога тези мащабни разходи ще бъдат оправдани.

Слабото представяне на щатската валута също буди въпроси. „Макар да има вероятност отслабването на долара да е целенасочена валутна интервенция от страна на администрацията на Тръмп за стимулиране на икономиката, причините са по-скоро структурни“, прогнозира гостът.

След идването на новия президент на власт, много правителства усетиха нуждата от по-голяма автономност. Това доведе до пренареждане на инвестициите и забележим входящ паричен поток към Европа – не заради по-добри икономически показатели, а изцяло в контекста на геополитиката. Тази обезценка хвана неподготвени много трейдъри с нехеджирани портфейли, а силното евро вече започва да изтощава европейския експорт.

Златната треска и бъдещето на суровините

Златото продължава да бъде във фокуса на пазарите, но експоненциалният му ръст изглежда все по-неустойчив. „Текущите ценови нива са изключително високи, като основният двигател зад поскъпването са гигантските покупки от страна на централните банки“, поясни Александров.

Той допълни, че Китай играе основна роля в този процес, превръщайки се във втория най-голям притежател на физическо злато след САЩ. Пекин активно разпродава американски дълг, намалявайки експозицията си почти наполовина, и пренасочва капитала към физическо злато в рамките на собствените си граници.

Това подсказва, че азиатската икономика се подготвя за дълготрайно охлаждане на отношенията със САЩ и търси пълна финансова независимост. Големите правителствени дефицити допълнително свалят доверието във фиатните пари в глобален мащаб.

По отношение на петрола очакванията са цените да останат сравнително ниски и да се движат в рейндж. Въпреки краткосрочните скокове, породени от затварянето на Ормузкия проток заради ирански учения, това е просто рискова премия, а не структурен дисбаланс. „САЩ разполагат със солидни резерви, а икономическият растеж на Китай се забавя до по-западни нива от 3-4%, което не предполага агресивно търсене“, коментира събеседникът.

За инвеститорите в Европа анализаторът вижда сериозен потенциал в дефанзивните сектори като здравеопазването, фармацията и химическата индустрия. Компании като Bayer показват сериозна динамика, а секторът предлага възможности за растеж при разумни оценки.

Според него, световният начин на правене на бизнес трайно се променя – преминаваме от отворена глобална система към по-малки и независими блокове, което вече е напълно отразено в текущата пазарна реалност.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.