При криза на държавните дългове инвеститорите търсят сигурни убежища за капитала си. Дълги години това бяха щатският долар и американските държавни ценни книжа. Те остават стълб, но не със същата сила. Това коментира Красимир Атанасов, ръководител „Търговия с акции в DV Asset Management, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Красимир Йорданов.

Атанасов акцентира върху значението на диверсификацията по време на дългова криза, тъй като към момента 80% от активите при акциите са съсредоточени в САЩ. „Вече забелязваме постепенен процес на диверсификация, но той няма да се осъществи веднага“, посочи гостът. При пълен срив на дълговите пазари капиталите се насочват към реални активи, добави той.

Според Атанасов рисковете пред пазара в година на избори в САЩ са недобре оценени от самия пазар, затова инвеститорите следва да заложат на по-активно управление и по-добра диверсификация, а също и да насочат поглед към нещо ново.

„От началото на годината софтуерните компании претърпяха дълбока корекция. Наблюдаваме бурна ротация на капитал и тя ще продължи през тази година.“

Атанасов очаква по-популистки политики в САЩ и в Европа, които допълнително ще подложат бюджетите на държавите на натиск. Според него търсенето на американски държавни ценни книжа ще остане силно на този етап, но върху облигационния пазар в САЩ влияят няколко фактора – решението на Върховния съд за законността на митата, наложени от президента Доналд Тръмп, дали ще се осъществи популистката мярка „по 2000 долара на всеки“, дали икономиката ще постигне силен растеж, дали Фед ще намали лихвите. Последните два фактора ще доведат до инфлационен процес, в същото време според Атанасов наемите, които съставляват почти една трета от инфлацията в САЩ, ще спаднат и това ще действа в дефлационна посока.

САЩ – бюджетните дефицити ще продължат да се трупат

Бюджетната служба към Конгреса на САЩ прогнозира ръст на икономиката от 2% и бюджетен дефицит от 6% през следващите десет години, отбеляза гостът, но добави, че при рецесия е възможно САЩ да имат дори двуцифрен бюджетен дефицит.

„Най-добрият начин да се излезе от дългова криза е чрез растеж. Брутният вътрешен продукт (БВП) се определя от населението и от неговата производителност.“

Но отново според прогнозите на Бюджетната служба ръст на населението не се очаква поради новите политики на президентската администрация и спирането на имиграционния процес. От друга страна, има надежди, че изкуственият интелект ще реши проблема с ниската производителност, но мащабът няма да е толкова значителен, коментира Атанасов. В САЩ съществува постоянен спад в размера на инвестициите и в ютилизацията на вече създадената инфраструктура и според госта тази тенденция няма да се обърне скоро.  

Еврозоната – дълговият проблем трябва да бъде решен

Маастрихстките критерии предвиждат таван на дълга от 60% от БВП, но той почти не се спазва, изтъкна събеседникът и припомни, че дългът на Франция е два пъти по-висок, а на Италия – над два пъти по-висок.

„Дълговият проблем в Европа е дълбок и трябва да бъде решен. Той част от идентичността и конструкцията ва Европа. Тя е неустойчива и трябва да бъде променена, но боричканията как да стане това продължават.“

Атанасов даде пример с предложението на председателя на Бундесбанк Йоахим Нагел за емитиране на повече еврооблигации и острата реакция на канцлера Фридрих Мерц против тази идея. „Европа трябва да определи как ще продължи и дали ще бъде обединена или разединена.

Китай – по-задлъжнял, отколкото изглежда

Задлъжнялостта в Китай на държавно ниво е 30% от БВП, а след като бъдат включени и общините, достига 90%. Отделно в страната има и скрити дългове, за които не се знае точно колко са, отбеляза Атанасов. При компаниите задлъжнялостта е над 140% от БВП, като дори в САЩ това ниво е наполовина по-ниско.

„Китай е изключително задлъжняла икономика и неслучайно държавата определи три червени линии за дълга, който могат да вземат най-вече строителните компании.“

Това доведе до срив на имотния пазар и според госта той ще продължи да страда. В същото време разточителните разходи от предишните години вече са факт и сега въпросът е кой ще ги отрази в своите активи – дали ще отидат при банките, които ще поемат загубата от лошите кредити, дали при компаниите, които трябва да фалират, дали при хората, които спестяват, или всички ще платят сметката, посочи събеседникът.

Според него е добре процесът да бъде започнат сега, но в страната се наблюдава отлагане на проблема. В същото време Китай има рекорден износ, но вътрешното потребление е на много ниско ниво. „В петгодишните планове вече се говори за увеличаване на потреблението, но това е бавен процес. Досега икономиката залагаше на промишлеността и нейното развитие и парите отиваха там. Сега процесът трябва да се прехвърли към хората, които потребяват, т.е. да се прехвърлят средства от една част от обществото към друга“, отбеляза Атанасов.

Накъде ще поеме дългът на Япония? Ще остане ли т. нар. кери трейд печеливша стратегия?

Материалът има информационна стойност и не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук.

Още по темата

Германската дългова базука за €1 трилион се отклонява от целта си

Драги: Премахването на дълговата спирачка е коренна промяна, но крие и рискове

Германските облигации поскъпват след вдигането на дълговата спирачка

Повишаването на рейтинга на Гърция дава сигнал за край на дълговата криза

Сътресенията с британските облигации напомнят за дълговата криза от 1976 г.