Технологичният суверенитет се превръща в стратегически въпрос за Европа и има огромна бизнес възможност европейските компании да запълнят този вакуум. За България това шанс да се позиционира като регионален хъб за AI инфраструктура, центрове за данни, високотехнологична отбрана и космически технологии, ако привлече инвестиции за милиарди и ускори реформите, смята Доброслав Димитров, съосновател на Raisen Technology и член на УС на БРАИТ и БАСКОМ, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Цветослав Цачев.

Европа без технологичен суверенитет

Темата за технологичния суверенитет беше поставена на Мюнхенската конференция по сигурността. Според Димитров обаче добре е че се говори, но Европа мисли в регулации, а не в планове за действие.

„Американците имат план за доминация в AI. Ние имаме AI Act. Регулираме нещо, което не притежаваме и никой друг няма да се съобрази“, коментира той.

Европа зависи от американски облачни услуги, платформи, сателити и платежни системи, което Липсата на собствена инфраструктура я прави уязвима.

„Нямаме технологичен, финансов, отбранителен или космически суверенитет“, подчерта гостът. „Американците с огромната си арогантност ни правят една огромна услуга, че ни поставят приоритетите пред нас. Не можем вече да си затваряме очите, тъй като Западна Европа 80 години е зад американският щит.“

Димитров заяви, че по времето, когато е бил председател на Комисията в Народното събрание по външна политика и отбрана и е ходил по срещи на НАТО „САЩ определено бяха загубили всяко уважение към европейски си партньори“, а войната в Украйна е ускорила този процес.

България като потенциален хъб за AI и космически технологии

Въпреки слабата дигитализация на икономиката, технологичният сектор у нас има силни позиции в региона, като страната ни е лидер в технологичната индустрия в Югоизточна Европа. Това означава, че има огромен неизползван потенциал отбеляза събеседникът.

„Българската икономика е на последно място по дигитализация в Европейския съюз. В същото време, нашата технологична индустрия е лидера в Югоизточна Европа. Това означава, че има много работа, която не е свършена, поради една проста причина – българската икономика не е можела да си позволи нашите услуги. Ние дигитализирахме всички други, но не и българската икономика.“

Според Димитров България има рядка комбинация от силен финтех, IT сектор, космическа индустрия и традиционна отбранителна промишленост.

„Комбинацията им е основа за високотехнологична отбрана, а Европа ще има огромна нужда от това“, посочи той.

Това отваря възможност страната да се включи по-активно в европейските програми за сигурност и индустриално развитие.

Той посочи, че страната има сериозно и предимство с електроенергийната си мрежа, която може да поеме до 22 гигавата товар, докато в момента използваме едва около 6, което е сериозно преимущество при изграждането на центрове за данни и инфраструктура, свързана с изкуствения интелект.

Според Димитров „ако тук дойде инвестиция от мащаба на 10-20 млрд. евро, това ще постави България на световната карта“. Същото важи и за евентуални бъдещите космически центрове с договора между държавата и EnduroSat за летището в „Доброславци“, с които може да се превърнем в европейски хъб за следващото поколение космически технологии

Ролята на държавата: условия, не технологии

Държавата трябва да играе ролята на катализатор, а не на разработчик, смята Димитров.

„Ролята на държавата не е да прави технологии, а да създава условия – бързи процедури, по-малко регулации и яснота за инвеститорите“, подчерта той.

Изкуственият интелект вече променя софтуерния бизнес

Промените в софтуерната индустрия вече са факт. По думите на IT предприемача агенти с изкуствен интелект вече пишат код на ниво среден програмист, което съкращава драстично времето за разработка на продукти.

„Промяната, която се случва в софтуерния сектор, е умопомрачителна и компаниите, които не адаптират бизнес моделите си бързо, рискуват да станат излишни още в близките месеци.“

Според него класическият модел „пишем код и го даваме на клиента“ приключва. Новият подход изисква завършени решения и дълбока експертиза в конкретни сектори като финанси, медицина, отбрана и наука.

„Добавената стойност вече не е в хоризонталния софтуер, а във вертикалната експертиза – там е истинската икономическа стойност.“.

AI инвестициите и икономическият растеж

Димитров даде пример със САЩ, където почти целият икономически ръст идва от инвестициите в AI инфраструктура, които са били около 450-500 млрд. през миналата година, докато всички останали сектори са били или в стагнация или в рецесия.

„Там имаме една пълзяща рецесия, която в момента не се вижда, и през която Европа минава в момента. В САЩ бяха инвестирани нещо 450-500 млрд. долара миналата година в инфраструктура, свързана с изкуствен интелект, а ръстът на БВП също е 500 млрд.“

По думите му технологията не е балон, но ще има губещи – компаниите, които не се адаптират достатъчно бързо. „Слуховете за смъртта на програмистите и на софтуерната индустрия са силно преувеличени“, заяви той, перефразирайки Марк Твен.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Още по темата

ЕС ще настоява за "доверени" чипове като част от новата стратегия за дроновете

Кая Калас: ЕС трябва да адаптира отбраната си, за да оцелее

Европа се бори за AI независимост, за да не се превърне в технологична „колония“