В геополитическото бъдеще, което идва, има повече несигурност и имаме нужда от по-силен споделен суверенитет, а не по-слаб национален, локален суверенитет. Ясно е, че всеки човек иска да се идентифицира с нещо. Това е нормална човешка черта, но хората ще продължават да се идентифицират с други български символи. Включително върху евромонетите ще има български символи, които ще се приемат като платежно средство и в Малта, и в Гърция, и в Ирландия. Когато се говори за отказ от суверенитет на България с приемането на еврото, трябва да се припомня историята и неконтролируемия валутен курс в края на 90-те години. Трябва да се припомня, че всъщност влизането ни в Европейския съюз е форма на споделяне на суверенитет. Това каза Георги Стоев, съосновател и председател на Trakia tech, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Всъщност говорим за увеличена сигурност на българите и увеличен суверенитет на българите. Върху това бе пропуснато да се акцентира, защото колегите се разпиляха в много, много посоки - да обясняват как транзакционните разходи ще паднат, как лихвите ще стават еди-какви-си и как кредитният ни рейтинг ще се вдигне. Това са неща, от които хората, като цяло, не се вълнуват".

"Има голяма дългосрочна полза за нас, както и много краткосрочна - след първи януари вече няма да има възможност 120 депутати да бутнат борда. Това трябва да е много ясно. А дългосрочната полза е в това, че ставаш част от цивилизования свят, това трябва да е ясно", каза още Стоев. "След това трябваше да се адресират конкретните страхове".

Кампанията за въпроси и отговори, свързани с членството на България в еврозоната, която провеждам е "лична кампания", изясни Стоев. "Не е поръчана и не е платена. Никой от хората, които четат моите публикации в социалните мрежи, не дължат към мен такса или хонорар. Всички медии са свободни да ги препечатват и препубликуват, доколкото това ги устройва".

"Правя го, защото вярвам, че това е най-добрият път за България. Трябва да си върнем "дългия хоризонт" и оптимизма. В същото време виждам, че пропускаме да обърнем внимание на страховете и притесненията на хората, които са абсолютно автентични и легитимни. Разделили сме се на две групи в обществото - интелектуалци (малцинство, което смята, че е много умно) и всички "други", които са "много зле" - мнозинството, което е "невежо и така или иначе няма да разбера нищо".

Няма да вървим като демокрация напред по този начин, подчерта събеседникът. "Ще трябва знаещите да обърнат внимание на мнозинството, което не знае, но си задава въпроси. Има разбира се една част от хората, които са абсолютно потърпевши от пропагандата и дезинформацията, но те не са многото хора. Многото хора имат абсолютно легитимни и автентични страхове за валутния курс - дали ще остане същия, цените какви ще бъдат, пенсията каква ще бъде. Малкият бизнес пита ще има ли нови административни изисквания към тях. Това са чисто човешки, легитимни въпроси".

"Без без да омаловажавам атаката към страната с хибридната дезинформационна война, голямата част от тези хора дори нямат време да четат такива неща. Те имат сладкарница, например, правят торти и не ги интересува какво точно се случва. Тях ги интересува ще може ли клиентът да дойде и да си плати тортата. Колко евро ще струва тя? Ще могат ли да си платят осигуровките и като дойде новият чиновник, за да им прави някаква административна проверка, дали ще ги рекетира (грубо казано) заради новите изисквания за еврочленството".

"Големият фактор на провал, заради който се объркват хората всъщност, е това, че те не вярват на институциите, на правителството, на държавата. Просто няма доверие. То е изтъняло "до косъм" и в момента, в който държавата пусне кампания по радиото: "Идва еврото и ще живеем в розов свят", те си казват: "Тук ни готвят някакъв капан", посочи Георги Стоев.

Започват да си мислят, че има нещо гнило, защото се прави информационна кампания, но без да се дава някаква яснота в дълбочина, добави събеседникът. "Замитането под килима на рисковете, докато се говорят общи приказки с обещания за хубаво бъдеще, не дава добър резултат". 

"Има един конкретен пряк резултат за българите и той трябва да се повтаря непрекъснато от всички. Това е, че сигурността им ще се увеличи. Рисковете ще намалеят. Рисковете от нова парична политика, включително промяна на валутния курс, тоест, вътрешно политическият риск - изчезва".

Когато се говори за отказ от суверенитет на България с приемането на еврото, трябва да се припомня историята и неконтролируемия валутен курс в края на 90-те години, съгласи се гостът. "Трябва да се припомня, че всъщност влизането ни в Европейския съюз е форма на споделяне на суверенитет".

"Живеем в абсурден свят. На мен ми се струва обърната цялата логика. Нормалният начин на живот е да бъдеш оптимист за дългия хоризонт - да останеш със светлина в сърцето, че те чака добро бъдеще. Но в същото време да останеш скептик за утрешния ден. Да внимаваш за това каква "засада" може да имаш от пазарите? Каква "засада" може да имаш от конкурентите? Да бъдеш нащрек".

Това е нормалният начин на живот, а сега живеем в една обратна ситуация, в която по някакъв начин сме ужасни песимисти за дългия хоризонт - всичко може да стане след една година или след два или три месеца. В същото време сме много щастливи за данните от последния месец, добави Георги Стоев. "Всичко се обърна с главата надолу, което трябва да ви говори само едно нещо - влизаме в епоха на хаос". 

"Някои колеги казват, че този хаос е дирижиран, тоест, че нарочно е донесен с някаква конкретна търговска цел. Други колеги ще ви кажа, че хаоса никога не е дирижиран, това е неговата дефиниция. (...) Ентропията не може да бъде дирижирана, макар да може да бъде предизвикана".

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате  тук.

Още по темата

Какво ще донесе еврото на България? Попитахме експертите

АИКБ: Еврото не е цел, а само стъпка в посока просперитета на България

Проф. Раул Еаметс на Banking Today: България на практика вече е обвързана с еврото