С развитието на изкуствения интелект не мисля, че можем да кажем къде ще сме след 5 години с капацитета, който имаме сега. До 2040 г. ще имаме много по-взаимосвързан свят, особено сферата на технологиите. Това ще значи, че всяка държава трябва да е много по-сигурна, защото всичко е толкова взаимосвързано. Така при кибератака в една страна, ще има последици за много други страни. Глобализацията не може да бъде спряна, но е възможно да се забави и да възникне федерирана система – на места ще има бърз прогрес, на други – изоставане. Това коментираха доц. Златогор Минчев от Института по информационни и комуникационни технологии към БАН и ръководител секция „Информационни технологии в сигурността“ и Джордан Халпърн, стипендиант по Fulbright от Мичиганския университет, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

Според доц. Минчев не можем да говорим за общества на бъдещето без широколентова интернет връзка, каквато до момента не съществува в световен мащаб.

„Колкото и да говорим, че имаме вътрешна свързаност, когато отидем до международната свързаност, тя все още не съществува.“

Подобна свързаност е ключова за визиите за общество 5.0 и 6.0. Това е визия на Япония за света, в който технологиите асистират на хората в общество 5.0, а 6.0 визията е за сътрудничество, дори зависимост от технологиите и обръщане на ролите.

В този свят на бъдещето сфери като киберсигурността и кибердипломацията ще бъдат ключови в системата за международните отношения. Джордан Халпърн е изследовател по програма Fulbright в България. Тя работи Института към БАН по въпроси на киберсигурността и кибердипломацията. Темата на изследването ѝ е фокусирана върху сигурността в Черноморието, в което открива, че новата стратегия на ЕС за региона е с фокус върху икономическите проблеми, а сигурността се разглежда в контекста на икономическите инвестиции

Нейното изследване предстои да бъде публикувано в сборник – третата книга на Института около инициативата „Secure Digital Future 21“.

Слагаме акцент около киберсигурността, защото и нашите трансатлантически колеги правят голяма инвестиция в района на Черноморския басейн за сателитен мониторинг и смятаме, че това ще бъде приоритет за НАТО и стратегическа възможност за България за развитие около Черно море“, заяви доц. Минчев.

Тя дефинира кибердипломацията като „дипломация в сферата на киберсигурността“. Тя включва сътрудничество между държавите в областта на дигиталната отбрана чрез обмен на информация, политики, стратегии.

Според нея изкуствения интелект ще увеличи капацитета на кибератаките, особено в сферата на фишинг кампании и генерация на дезинформация. Но също така е незаменим инструмент за защита, като автоматично открива уязвимости и предотвратява прониквания.

Въпреки това Халпърн коментира, че човечеството може да развие зависимост към технологията.

„Можем да станем много зависими от изкуствения интелект, особено с генерирането на литература, изкуство и изображения. Но мисля, че е твърде рано, така че можем да се справим с това.“

Институтът по информационни и комуникационни технологии работи и по проект „Smart Biofeedback“, с който измерва реакции и моделира когнитивни процеси като част от защитата срещу новото поколение „когнитивни войни“.

„Вследствие на когнитивното претоварване от технологиите се променя поведението, особено когато стигнем до избори и до начина, по който гласуваме. Говорим за дигитална диктатура“, отбеляза Минчев

Според него затова трябва още отсега да развиваме критично и автономно мислене у младите поколения. За момента човешкият фактор все още е основен, но технологиите вече се самопроизвеждат. „Това много бързо променя приоритетите.“

„Поколението „Бета“, ще намери нов начин да подходи към въпросите. Затова искаме да коментираме с млади хора въпросите за бъдещето, защото са едно е да имаш технологията, друго е да ползваш по правилния начин.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.

Още по темата

Адв. Снежина Ковачева: Преди триумфа на AI трябва да разпишем стандартите и да запазим ценностите в правото

Изкуствен интелект прави роботите по-умни. Ще се нуждаят от граници

Обществата на бъдещето - по-пряка демокрация и деглобализация

Ако дадем пълна свобода на високотехнологичните компании, вървим към авторитаризъм