Програмите за саниране със 100%-ово грантово финансиране с европейски средства бяха "политическа кампания", а ефектът е минимален. Сега, когато цялостното финансиране приключва, минаваме към 20% съфинансиране и това ще се окаже проблем, защото няма механизъм, който да осигури подходящи заеми за хората, които не могат да извадят тези 20% от спестяванията си. Тук идва ролята на държавата, като на първо място трябва да има предвидимост на политиките и второ - да има гаранционен инструмент, който да стимулира банките да предложат съответния продукт. Ние сме в период, в който трансформираме един непродуктивен механизъм на сто процентово грантово финансиране към по-устойчив пазарно-ориентиран модел, макар и не идеален. Трябва да направим така, че това да се случи, защото иначе ще обречем на провал всяко следващо усилие в тази област. Това каза д-р Драгомир Цанев, ЕнЕфект, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. ЕнЕфект е организация с нестопанска цел, която през последните 30 години се занимава с енергийни политики за енергийна ефективност, консултантска дейност. 

Задачата пред парламента и политиците е да се осъзнае, че принципът на енергийната ефективност е на първо място. Това е залегнало във всички европейски стратегически планове и документи и не са празни думи и клишета. Този принцип е изключително важен за нас като крайни потребители (когато ограничим количеството потребявана енергия, рисковете при следваща енергийна криза са много по-малки) и второ - от гледна точка на развитието на цялата енергийна система (когато ограничим сектор по сектор потребността от енергия, нуждата да я произвеждаме от замърсяващи или скъпи енергийни източници става по-малка и печелим всички), каза Цанев. 

Приключва програмата за санирането, която се финансираше на 100% от грантове от европейски пари. До 31 май би следвало общините да подадат всички заявления на Сдруженията на собствениците за кандидатстване на 100%-овата грантова схема, каза Цанев. "От наша гледна точка тепърва започва програмата, защото 100%-ово финансиране на проекти за енергийна ефективност нашият свят не познава. Това е изцяло български феномен. Сега стартира по Плана за възстановяване и устойчивост програмата с 80% грант и 20% самоучастие на собствениците". 

"Интересът е огромен. До момента са подадени заявления за над 1,5 млрд. лв., надхвърлящи вече обема на програмата. Очаква се до 31 май в последния момент тази сума може би да бъде удвоена и от там нататък се питаме какво правим със следващия етап". 

Това, което се направи до момента по тези програми за саниране е "кампания", категоричен бе гостът. "Това е най-точното определение и то политическа кампания, тъй като от гледна точка на енергийната ефективност на държавата или на сградния фонд ефектът е минимален. В момента ние говорим за обновени до този момент 2000 санирани сгради от над 60 000, които се нуждаят от обновяване. Сега ще добавим още 1000, което няма да реши абсолютно никакъв проблем и ще се движим с 10 пъти по-ниска скорост, отколкото трябва". 

На въпроса дали има друг начин това да се случи по различен, по-ефективен начин, събеседникът каза, че със сигурност има и даде пример с Братислава, където 90% от многофамилните сгради са обновени. "Има начин как да се направи, но това става с дългосрочни, устойчиви политики и финансови механизми, които подпомагат самоучастието на собствениците, защото не е нормално да очаквате от някой да дойде и да оправи вашата частна собственост, без вие да извадите един лев или да сте ангажирани по какъвто и да е начин".

"В Словакия преди 25 години това започна с 50% грант, след това мина на 30%, а в момента се работи само с безлихвени заеми. Сега ние, в България, минаваме към 20% съфинансиране и това ще се окаже проблем, защото няма механизъм, който да осигури подходящи заеми за хората, които не могат да извадят тези 20% от спестяванията си". 

Банките, дори при натиска от таксономията, не биха могли да поемат инициативата за подобен финансов продукт, защото "най-неплатежоспособните част от заемополучателите и за един пазар, който е доминиран от грантови средства и е непредвидим. Защото утре държавата може пак да влезе с някакъв подобен механизъм, който да изтласка изцяло мястото за финансови инструменти".

"Тук е ролята на държавата, първо - да има предвидимост на политиките, и второ - да има гаранционен инструмент, който да стимулира банките да предложат съответния продукт". 

Липсата на политическа воля и предвидимост е най-голямата пречка за развитието на един пазарен сегмент, който е с огромен потенциал, подчерта Драгомир Цанев. "В момента, в който ние не удовлетворяваме и не създаваме необходимите условия за реализирането на този потенциал, ние ставаме все по-бедни, защото плащаме за енергия, а другите край нас не плащат".

"Факт е, че нямаме дефиниция за енергийно беден. Имаме само дефиниция за уязвими домакинства, които подлежат на помощ за дърва и въглища (използвам този термин, защото е по-познат). В момента беше разработена и предложена дефиниция за енергийна бедност, която е съвсем лесно разбираема: "това домакинство, което не може да си покрие сметката за енергия за постигане на нормален комфорт в сградата си на база на месечните си доходи. Такова домакинство е енергийно бедно".

Но се появява един изключително сериозен проблем, който е валиден за много политики и това е липсата на координация между институциите и смея да твърдя - нежеланието или невъзможността да се реализира общ механизъм, по който информацията за статуса на домакинствата да се обменя между ангажираните министерства и агенции, заяви Цанев. 

Този въпрос е свързан с дигитализацията, но преди всичко е въпрос на политическа воля и на решение в Министерски съвет, защото няма друг орган, който може да координира дейността между включените министерства. А това са Министерството на труда и социалните политики, защото там и в агенциите имаме информация за доходите, Министерството на регионалното развитие, защото там имаме информация за сградите, Министерство на финансите, защото то е отговорно за разпределянето на финансовия ресурс, Министерството на околната среда и водите, защото там са програмите за подмяна на печките. Така че, това нещо се решава с координационен механизъм на правителствено равнище, както се прави навсякъде, добави гостът. 

"Ние сме в период, в който трансформираме един непродуктивен механизъм на сто процентово грантово финансиране към по-устойчив пазарно ориентиран модел, макар и не идеален. Трябва да направим така, че това да се случи, защото иначе ще обречем на провал всяко следващо усилие в тази област".

Когато говорим за многофамилни сгради, ние сме в режим на етажна собственост, каза още експертът. "Трябва да помислим за нуждите на различните домакинства и различните сегменти в обществото - какво могат и какво не могат да си позволят. Във всяко общество има един сегмент, който не може да си позволи, каквото и да е самоучастие и за него работят социалните политики. Той подлежи на подкрепа от инструментите на социалните политики".   

"Не е нормално да имаме по принцип субсидирани цени на електроенергията. Всички разбираме какви социални и политически измерения има, когато минем на нерегулирания пазар, но тук отново решението е в инструментите на социалната политика. За уязвимите групи от населението се грижи социалната политика. Тя не прави програми за енергийна ефективност, тя подпомага, за да им осигури един минимален стандарт на живот.  От там нататък всички, които можем да си позволим да разполагаме и да управляваме адекватно собствеността си, имаме ангажимент да решим ситуацията с пазарните цени на енергията - дали с енергийна ефективност, дали с производство на енергия от възобновяеми източници - решението е при нас. Естествено, държавата може да помогне, но не изцяло да отнема отговорността на собствениците". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.