Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

„Газпром” не е надежден доставчик и нов договор с България не е възможен

Д-р Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество, в „Светът е бизнес”, 09.08.2022

21:03 | 9 август 2022
Автор: Зорница Крушарска

Не е възможен никакъв нов договор на България с „Газпром”от началото на 2023 година, защото руската компания по категоричен и много убедителен начин се доказа като ненадежден доставчик на газ, а това е най-важното в доставките. Преди да започнем да говорим за цена, трябва да видим дали доставчикът е надежден. „Газпром” е геополитическо оръжие в ръцете на Кремъл и това няма да се промени през следващата година, за да преговаряме за нов договор. Такъв договор не може да мине през одобрението на Европейската комисия. Според новите правила от две-три години, всички газови договори на ниво държавни компании минават през одобрение на ЕК. Ясно е, че няма да има никакви нови договори на европейски компании с „Газпром”. Крайно време е бизнесът в България да се ориентира към някой от многобройните газови търговци, които се намират на пазара в нашия регион. От морална гледна точка България трябва да предяви искания към руската страна заради спрените доставки на газ. Това каза д-р Пламен Димитров от Българско геополитическо дружество в предаването „Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков.

Що се отнася до твърденията, че България е продължила да купува руски газ, но от посредници, събеседникът посочи, че страната ни си е купила газ или от танкер, или от гръцки търговци.

„Гръцките търговци имат портфолио, в него има микс от газ от различни източници. Това, че молекулите газ идват вероятно от Западен Сибир, не означава нищо. В търговските отношения е важно с кого имаш договор и на каква цена, а не откъде точно е дошъл този газ”.

Ние не знаем кои и колко са тези търговци, от които е купувал „Булгаргаз” през последните няколко месеца, още по-малко знаем колко е тяхната печалба, каза гостът.

Що се отнася до това каква трябва да е ролята и функциите на „Булгаргаз” в бъдеще и дали има нужда от такъв монопол, събеседникът посочи, че „Булгаргаз” е класически пример за търговец – той нито произвежда, нито потребява газ, а  го продава на клиентите си.

„Досега се ползваше с почти монополна позиция на българския пазар, като са му вменени задълженията на т.нар. обществен доставчик. Това означава, че най-големият потребител на газ в България – софийската топлофикация, в един момент може да не може да си плаща, а този момент е постоянен и дълговете ѝ към „Булгаргаз” наближават 400 млн. лева. Някой трябва да поеме това финансово напрежение в системата, по възможност да не са крайните клиенти на „Топлофикация”, защото те са избиратели. Така по веригата се появява „Булгаргаз”, защото нормална търговска фирма не може да изтърпи подобно неплащане – тя или би спряла доставките, или би завела дела, за да придобие някакви активи срещу този дълг. Това е ролята на обществения доставчик”, обясни д-р Димитров.

„Това не може да продължава дълго и първите, които ще изпаднат от тази система на доставки на „Булгаргаз”, са частните компании, които работят на газ и рано или късно ще си намерят по-добър доставчик на газ при по-изгодни условия”.

Войната в Украйна стана позиционна и в последния един месец няма почти никакво придвижване по фронтовата линия. Затова все по-голямо влияние започва да оказва западната военната помощ, която получава Украйна. Тук интригата е дали ще се намали градусът за подкрепата за Украйна в САЩ и ЕС или просто обществото и политиците ще се уморят от това да говорят постоянно за Украйна и да я подпомагат без да се вижда скорошен край на цялата тази история.

„Задачата на Украйна е да поддържа градуса на подкрепата сред европейците и американците. Виждаме, че президентът Зеленски го прави доста успешно през цялото време на войната. Задачата на Русия е да банализира този конфликт и да намали антируските настроения, които всъщност движат и санкциите, и оръжейните доставки за Украйна”.

Попитан дали напрежението около запорожката АЕЦ е част от пропагандата война или има реална заплаха там да се случи ядрен инцидент, гостът посочи, че след като се водят бойни действия в района, заплаха винаги има. Русия държи някои критични обекти на инфраструктурата, опитва се да влияе да някои критични точки в търговския обмен в Европа и в глобален план, за да има и тя козове, с които отново да апелира за край на войната и край на подкрепата за Украйна.

„Шантажът с опасността от ядрена катастрофа е един от тези варианти. Това е най-крайният коз, с който разполага Русия – да нанесе ядрен удар”.

Интерконекторът с Гърция не е съвсем готов, има да се извършат допълнителни дейности, най-вече относно контрола по измервателните станции и преди всичко трябва да получим акт 16, допълни събеседникът.

Ще има ли достатъчно газ за зимния сезон?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” може да гледате тук.