Има няколко фактора, които възпират Китай да анексира Тайван към този момент. Единият е икономически. Другият е свързан с това, че подобен акт би бил на практика откриване на военни действия срещу САЩ. Това би могло да се случи при неблагоприятно развиване на обстоятелствата, но не е на дневен ред. Това каза доц. д-р Евгений Кандиларов, експерт по политическите и икономически въпроси в Източна Азия, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. Гостът коментира ескалацията на напрежение около Тайван.

"Насилственото завладяване, окупиране на острова, което означава война, би било крайно неблагоприятно в икономически план за самия Китай". 

Цялото политическо напрежение в общественото медийно пространство е свързано с войната в Украйна. Експлоатира се идеята, че по някакъв начин действията на Русия по отношение на Украйна биха могли да бъдат сходни на евентуални действия на Китайската народна република срещу Тайлан. На пръв поглед има сходства и поради факта, че Китай и Русия демонстрират доста близки отношения на международната сцена, поясни гостът. "Но двата случая са напълно различни и китайското ръководство проявява раздразнение, когато се прави паралел между тях. Става дума за два различни въпроса, за две различни философии, два различни подхода, които не би трябвало да се бъркат". 

"Тази година е изключително важна за управляващата партия, на чийто конгрес се предполага, че Си Дзинпин ще получи трети мандат. Той ще се превърне в най-дълго управляващият китайски президент и подобно действие, което би вкарало страната в изключително тежка ситуация, не е най-доброто нещо, което Китай би могла да направи в този момент".

За това дали е възможно нападение на японска територия след евентуално "падане" на Тайван, гостът каза, че е оптимистично настроен и наблюдавайки и анализирайки поведението на Китай, смята, че този вариант не е реалистичен и няма да се стигне до подобна крачка, която би означавала обявяване на война на САЩ и световна война. 

Китай от икономомическа суперсила се заявява и като геополитическа суперсила. Това не означава, че Китай трябва да бъде разглеждан като източник на агресия, защото към този момент и в конкретната криза с Тайван по-скоро демонстрира отчетливо позицията си, но и преди това сме имали кризи в този регион и тези отношения са много деликатни. Там има международен проблем, който съществува десетилетия назад, подчерта доц. д-р Евгений Кандиларов. 

"В конкретния случай Китай демонстрира агресивно своята позиция, но не бих могъл да не отчета и факта, че посещението на председателя на долната камара на американския парламент Нанси Пелоси всъщност е вид провокация".   

Китай толерира самостоятелното управление на Тайван, но двете държави имат тесни връзки и китайската визия е в бъдеще, като хоризонтът е 100-годишнината от създаването на Китайската народна република (основана през 1949 г.), като е възможен модел, подобен на Хонконг:  една страна - две системи, обясни събеседникът. "Китай се придържа към такъв тип философия по отношение на Тайван". 

Дипломатическите отношения между Япония и Китай към днешна дата изглеждат изключително разклатени, подчерта доц. Кандиларов. "Тази година двете държави трябваше да честват 50-годишнина от установяването на дипломатически отношения. Това бе торпилирано. Изключително деликатни са отношенията. Още от самото начало на възхода на Китай и разгръщането на концепцията за нов световен ред, за нов модел на глобално управление, Япония винаги е била ясна и категорична и никога не е поддържала политика, различна от тази на САЩ"

"След началото на войната в Украйна, уклончивата позиция на Китай по отношение на войната, както и изострените японско-руски отношения дадоха възможност на Япония да втвърди позицията си, особено в тази ситуация. Япония ясно заявява, че в този геополитически пъзел тя е на страната на Съединените щати и тази индо-тихоокеанска стратегия за свободно тихоокеанско пространство, което включва и Четиристранното споразумение за отбрана и сътрудничество между САЩ, Япония, Австралия и Индия, което на практика включва и ангажиментите, свързани с източно-азиатското пространство и Южна Корея". 

Защо ескалира напрежението в региона? Как Китай стана толкова агресивна държава, като демонстрациите на сила не са от днес и не са малобройни? Какво предполага политиката за единен Китай? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.