Идеята да бориш глобално покачване на ценово равнище на пазар като енергийния с мораториум на цените граничи с борба с вятърни мелници и не е възможно да се случи. Освен това се нарушават пазарните принципи. Това каза Руслан Стефанов, програмен директор и гл. икономист на Център за изследване на демокрацията (ЦИД), в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. "Мораториумът би трябвало да бъде преразгледан, защото е безмислен. Това, което искаме да направим, е онези домакинства и онзи бизнес, които ще пострадат най-много, да ги спасим".

"За да избегнем рязко излизане на бизнеси от пазара, за да избегнем безработицата, както и изпадане на хора в трудно социално положение, искаме за шест месеца, примерно, да измислим механизъм, с който да бъдат подкрепени те". 

Относно новината, че Народното събрание налага мораториум върху повишаването на цените на ток, вода и парно, гостът каза още: "Изглежда ми като непазарна икономика и недобър бизнес. Много рядко бизнесът е доволен да чуе такава новина. От друга страна е ясно, че в цяла Европа и в целия свят се търси начин да се облекчи социалният удар на цените на енергетиката върху домакинствата. Това ми изглежда много грубо, паническо упражнение. Но изглежда, че в бързината това е единственият инструмент, за който са се сетили в НС. Предполагам, че ще бъде ревизиран и ще се намерят други начини да се продължи напред". 

"Българските политици помнят 2013 година, когато на практика правителството на ГЕРБ бе свалено именно заради високи цени на електроенергията. Много бързо те водят до социално напрежение, защото почти моментално следва реален спад на доходите на хората. Мисля, че в момента не сме в тази ситуация и за това смятам, че е паническо и прибързано едно такова действие".

За разлика от 2013, когато след кризата няколко години имаше спад и задържане на доходи и наистина увеличаването на цените водеше до непосредствено обедняване на най-бедните слоеве на населението, сега мисля, че имаше достатъчно социални елементи, които позволиха и ще позволят да се смекчи този удар. В случая мисля, че става въпрос наистина за едно незнание и непознаване на пазара, защото големите сметки ще дойдат януари, каза Стефанов. 

"Повишаването на цените не е нещо, което сега разбираме. То се случва през последните 3-4 месеца и е ясно, че ще има такова увеличение и то няма да спре. Не изглежда, че през зимните месеци ще има намаление на цената на енергоносителите". 

Това, което е ясно, е, че коалицията е много трудна от гледна точка на идеологическа принадлежност и подход към икономиката, каза още гостът. "Има много разнородни партии вътре, включително и в по-малките коалиции, каквато е Демократична България. Има, разбира се, Социалистическа партия, която има силни заявки за по-сериозна намеса на държавата. Има една управляваща партия, която все още е идеологически неясна. Има и една партия на шоумена Слави Трифонов, която също не е ясно къде стои идеологически и какви ще са техните принципи, особено по отношение на управлението на икономиката". 

"Идеологията всъщност са политическите принципи и това е основата на една политическа сила. В случая ние знаем, че има един принцип - нулева толерантност към корупцията. Това обикновено означава прилагане и върховенство на закона. Например - да няма резки движения като мораториум върху цените. Защото именно това е върховенството на закона - законите да не се променят често, за да служат на конкретни конюнктурни цели. Трябва да се търсят съответните инструменти, политики, механизми, които да имат такова въздействие. В крайна сметка мисля, че винаги, колкото и да не искат определени политически сили да се дефинират, с течение на времето, по политическите им решения, особено по отношение на бизнеса и икономиката, те ще бъдат определени къде стоят". 

България трябва да има ясна видия, каза Стефанов. "Това, което видяхме и от преговорите за четворната коалиция, е, че има всичко за всички. Тоест, ще има ядрена енергетика, ще има въглищна енергетика, ще има газова енергетика, ще има възобновяеми енергийни източници от всички видове, само не от тези, които ЕК е определила като приоритетни. Това праща сигнала - ние не знаем къде отива България, не знаем в каква обстановка се развиваме и не четем анализите и иконометричните модели. А те са пределно ясни - ако се запазят квотите на емисии на въглероден диоксид, въглищните централи ще стават все по нерентабилни. Колкото повече задържаме въглищните централи, толкова загубите ще са по-сериозни. Гърция реши да излезе 2028 година, защото така ограничават загубите си, но и дават глътка въздух на онези въглищни централи, които са все пак по-ефективни. Тоест, когато започнеш да изкарваш въглищни централи от пазара, другите стават по-конкурентни".

"Резултатът от стремежа всички да са доволни винаги е, че всички са недоволни и има само едни комисионери от големи проекти, които са доволни. Когато няма визия, разчети, ясно зададени приоритети, резултатът е този - работи се на парче, проект по проект. Ние направихме множество анализи именно за този преход, заедно с европейски партньори. Във всички от тях се вижда това".

Ясно е, че енергийната криза води до несигурност, но тя ще отмине. Такива кризи е имало и преди, категоричен бе Стефанов. 

Целият коментар вижте във видеото.